Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Желаеш ли да видиш дъщеря си? — попита той краля. Малкълм кимна леко.
— Прати да я доведат.
Стивън не се нуждаеше от думи. Той просто погледна през рамо. Джефри вече се беше обърнал и препускаше към подвижния мост.
Тишината се сгъсти, удължи и се стори безкрайна на всички. Конете пристъпваха неспокойно и цвилеха. Кожените седла скърцаха. Вятърът свистеше около хората. Стивън не откъсваше поглед от Малкълм. Усещаше колко го мрази той и колко много се радва на сблъсъка им.
Стивън хвърли поглед към Бранд. После погледна през рамо. Нямаше и следа от Джефри и Мери. Къде бяха те? Нетърпението му се превърна в страх. Ами ако хитрушата се е възползвала от бъркотията и е избягала?
— Може би е мъртва!
Стивън прикова поглед в младежа, който беше проговорил. Беше слабичко момче, едва ли беше по-възрастно от Мери. Момъкът беше пребледнял от страх и скръб.
— Сестра ти не е мъртва.
Младежът го изгледа възмутено.
— Лично аз ще те убия, мръснико!
Най-големият брат възпря с ръка момчето.
— Ето ги! — извика Бранд с облекчение.
Стивън се размърда на седлото. Джефри яздеше към тях в галоп. Зад него беше Мери. Дългата й руса коса се вееше като знаме. Архидяконът дръпна рязко поводите на коня си и животното изцвили от болка. Държеше здраво Мери, която беше пребледняла от ужас и беше разтворила широко очи. Стивън се досети, че страхът й не се дължи на лудешкия галоп.
— Съжалявам — извини се накратко Джефри. — Малко трудно ми беше да я намеря. Не беше в женската дневна, а на стената.
Погледът на Стивън я прониза, но тя виждаше само баща си.
— Татко! — извика тя. След това погледна слисано Стивън. — Не си го убил — прошепна тя.
Малкълм заговори, защото Стивън явно нямаше намерение да й отвръща.
— Дъще, не ми изглеждаш много пострадала. Девойка ли си още?
Мери, макар и вече смъртнобледа, побеля още повече.
— Дъще? — Малкълм гледаше сурово.
Стивън се ядоса.
— Какво искаш — да се убедиш, че е жива и здрава или да я унижаваш?
Малкълм приближи коня си до Мери.
— Е?
— Не съм — изрече тя толкова тихо, че едва се чу. В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.
Малкълм се обърна с лице към Стивън и се усмихна заплашително.
— Макинън ми обещава подкрепата си. А от теб какво да очаквам?
Стивън толкова се изненада, че известно време не продума. Накрая изрече с прегракнал глас:
— Може би е бременна от мен.
Усети, че гледа не Малкълм, а Мери.
Тя седеше неподвижно зад Джефри. Лицето й се беше превърнало в маска, на която беше изписан ужас и неверие.
Малкълм не беше особено впечатлен. Той каза равнодушно:
— Винаги може да отиде в манастир.
— Татко? — прошепна невярващо Мери.
— Стига! — отсече вбесено Стивън. Махна с ръка на Джефри. — Върни я в замъка, веднага.
— Не! — изкрещя Мери, но беше твърде късно. Джефри се отдалечаваше в галоп.
Стивън беше потресен. Спомни си за своя собствен плен. Отхвърли категорично спомените. Сега не беше време да размишлява за неприятното минало. Не и докато се надхитрят с Малкълм чия да бъде дъщеря му.
— Не позволявай на омразата да те ръководи, Кенмор. Ще спечелиш много, ако ми я дадеш. Знаеш го. Един съюз между нашите две семейства ще означава мир.
— Ти ми предлагаш мир. Ха! Никога няма да има мир, не и докато не си възвърна това, което ми принадлежи по право!
Стивън знаеше, че той говори за Нортъмбърланд, не за дъщеря си.
— През последните тридесет години ти се опитваше да завоюваш тази земя. Завоевателят я даде на баща ми. Тя ни принадлежи безусловно. Никога няма да ни отнемеш Нортъмбърланд. Трябва да се примириш с това. Вече си стар. Синовете ти са млади, но смяташ ли, че ще постигнат това, което ти не успя?
Малкълм почти се усмихна.
— Остава ти само надеждата някой ден твой потомък да наследи земята, която някога, преди много поколения, е била управлявана от древните шотландски крале — добави Стивън. — Помисли кое е най-важно за теб. Спомни си за мощта на Нортъмбърланд.
Малкълм не се колеба. Това показа на Стивън, че хитрият крал вече разбира за какво му намекват.
— Какво предлагаш? — попита Малкълм. — Какво друго освен мир и един ден внукът ми да те наследи?
Това би стигнало на друг, но не и на Малкълм. Стивън вече се беше досетил за това. Настъпи време за решителна крачка, която можеше да доведе до гибелни последствия.
— Обещавам ти могъществото на Нортъмбърланд — изрече Стивън с усмивка — в защита на интересите на най-големия ти син. Ще се закълна в каквото поискаш, че след смъртта ти ще направя всичко възможно той да стане крал на Шотландия.
В главата на Стивън бушуваше истинска буря, докато влизаха в замъка. Беше дал тържествен обет над свята реликва — малка кесия, в която имаше тресчици от светия кръст. Малкълм я носеше на дръжката на меча си. Обетът го задължаваше да подкрепи с войска най-големия син на Малкълм, вероятно Едуард, да стане шотландски крал. Обетът беше даден в присъствието на тримата синове на Малкълм и на братята на Стивън. Всички те станаха свидетели, а след това се заклеха да пазят тайна.