Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
И разбира се, както винаги Ролф защитаваше интересите на своето семейство и на Нортъмбърланд.
А сега искаше да постигне цел, за която не беше и мечтал.
Руфъс отпрати Дънкан и придворните. Никой от тях не скри любопитството си, докато излизаха навън. Всички до един изгаряха от желание да узнаят вестта, която кралят и Ролф де Уорън смятаха за толкова важна, че щяха да я обсъждат на четири очи.
Дънкан прониза с поглед Ролф на излизане. Де Уорън се запита какво ли ще си помисли той, ако знае, че Мери е заложница в Олнуик. Защото той беше несъщ брат на Мери.
Щом придворните излязоха и слугите затвориха плътно вратата зад тях, Руфъс се изкикоти.
— Ревниви лешояди, нали? До един жадуват да научат какви вести носиш. Всички се страхуват, че ще спечелиш нови милости от мен и ще те възнаградя с някакъв безценен дар. А бедният мил Дънкан едва не обезумя, защото той най-много иска да знае какво става по границата с родната му страна — погледът му се изостри. — И така, кажи ми, Ролф, защо се уединихме? Каква интрига си замислил?
— Стивън е взел за заложница дъщерята на Малкълм Кенмор.
Руфъс се задави.
— Мили боже!
Ролф замълча, за да има време кралят да осмисли добре чутото.
Руфъс се подсмихна. Потри радостно ръце. Лицето му стана по-червено от всякога и доби крайно нелеп вид на фона на оранжевата му коса.
— Какъв късмет. Ах, Стивън, колко добре си направил. Какво да искаме? Ох, как ще си плати онзи сега! — Той се изкиска. — Ще намеря начин да възнаградя сина ти.
Ролф не отвърна нищо.
— И така, какво ще поискаме?
— Зестра.
Руфъс го изгледа втренчено.
— И кой ще бъде късметлията?
Ролф отвърна на погледа му.
— Ако Стивън се ожени за дъщерята на Кенмор, ще настане истински и продължителен мир. Каква по-голяма награда за моя син? А ако има мир на север, ще можеш да се посветиш изцяло на Нормандия.
Руфъс се усмихна невесело.
— Ролф, мир ли искаш, или още власт? Не ти ли стига графството?
— Нима някога съм ти изменял? Нима не ти помогнах, когато най-много имаше нужда от мен?
— А не ти ли дадох повече, отколкото на всеки друг? — отвърна Руфъс.
— Стремя се да браня Англия и вас, сир.
Усмивката на Руфъс стана още по-горчива, с нотка самоирония.
— Така е, Ролф, знам, че никога не си ме мамил за разлика от много други. Вярвам ти, доколкото е възможно да вярвам на някого изобщо. В това тресавище, което наричаме двор, сред цялата тази алчност и амбиции, ти се стремиш единствено към това, да браниш завещанието на баща ми, нали?
— Стремя се да браня Англия и вас, сир, не се съмнявайте в това — повтори твърдо Ролф.
— По дяволите — изрече раздразнено Руфъс. — Така ми се искаше да му заровя лицето в торта!
— Неговото лице е в торта, сир. Едва ли е останал много доволен от този развой на събитията.
— Стивън е сгоден за сестрата на Бофор — изрече многозначително Руфъс.
— Годежите както се сключват, така и се разтрогват — забеляза Ролф.
— А след смъртта на Малкълм?
— След смъртта на Малкълм Нортъмбърланд ще помага на Англия, както винаги.
— А след смъртта ти?
— Моят обет е обет и на Стивън. Той ще го спази.
— Значи се връщаме на Стивън — промърмори Руфъс. — Както знаеш, ние отраснахме заедно, но не се обичаме особено много — изрече мрачно той.
— Обичта не означава нищо. Честта е всичко. Поставяте ли под съмнение честта на сина ми?
— Не! — Руфъс се вдигна на крака. — Не, не я поставям. Никой не е чак толкова глупав, че да я подлага на съмнение. Дали има по-верен васал от него? Съмнявам се.
Ролф го гледаше. Когато той заговори, гласът му беше мек и безкрайно убедителен.
— Винаги съм ви бил верен, ваша светлост, също както бях верен и на баща ви. Да, признавам си, че искам по-продължителен мир на границата. Признавам, че искам принцеса за невяста на моя най-голям син. Но вие, вие трябва да владеете Нормандия.
Уилям Руфъс мълчеше и не помръдваше.
— Това, което стана преди пет години, пак ще се случи — продължи Ролф със същия убедителен глас. — Имате твърде много васали, които са подчинени не само на вас, но и на вашия брат Робърт. Като Одо от Байо и Робърт от Мартен. Те постоянно се чудят на кого да се подчинят в крайна сметка. Това положение е непоносимо. Тези благородници искат да имат един владетел, а не двама. Трябва да имат един, и това трябва да сте вие.
Очите на Руфъс пламнаха.
— Мислиш ли, че не знам за какво говориш? Мнозина дори сега заговорничат и искат да качат брат ми Робърт на трона.
— А мнозина знаят, че той е твърде слаб, за да бъде крал на Англия. Робърт не е в състояние да обедини Англия със земята, която й е сестра.