Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Стивън никак не беше сигурен, че баща му би дал подобен обет. Не му харесваше мисълта, че Ролф ще умре един ден, но така или иначе тогава той щеше да стане граф Нортъмбърланд. Следователно имаше пълно право да води такава политика, каквато сметне за добре. А Малкълм, макар че не беше млад, а на цели шестдесет години, имаше сърцето и амбициите на мъж в разцвета на силите. Стивън смяташе, че кралят ще живее още дълго. Значи няма да му се наложи скоро да изпълнява обета си.
Стивън скочи от коня. Мислите му се насочиха към Мери. Тя го вълнуваше много повече от обещанието да направи един ден Едуард крал на Шотландия.
Потрепери от спотаен гняв. Как е възможно Малкълм дотолкова да не го е грижа за дъщеря му? Побелялото ужасено лице на Мери още беше пред очите му.
Стивън влезе в замъка. Няколко от хората му яздеха точно пред него. Верните му рицари се смееха. Въодушевлението им се дължеше на големия му успех. Обетът беше тайна, но всички вече знаеха за предстоящия брак. Дамите излязоха бързо от дневната, щом чуха шума от завръщането им. Изабел изскочи първа. Стивън попита:
— Къде е Мери?
— В дневната е и не иска да излезе — извика Изабел. — Стив, какво е станало? Защо тя не продумва и дума?
Стивън почти не я чу. Втурна се и заобиколи сестра си. Спря на прага на стаята. Впери поглед в Мери. Тя стоеше с лице към прозореца и не помръдваше. Малкото й тяло се беше стегнало и дори не потрепна. Сърцето му се сви. Разбираше я добре. Тя се чувстваше предадена и още не можеше да повярва, че всичко това се е случило.
— Мери? — промълви тихо той.
Тя се сепна. Обърна бавно глава. Очите й блестяха от сълзите, които не си позволяваше да пролее.
— К-какво стана?
Стивън се подвоуми. Как ли ще постъпи упоритата му малка невяста, когато й каже каква ще бъде съдбата й? Стивън не се самозалъгваше. Не си въобразяваше, че тя ще се хвърли в обятията му.
— Ще се оженим — изрече нежно Стивън. — След четири седмици.
— Божичко — ахна Мери и припадна.
Стивън я улови и вдигна на ръце. Беше видял ужаса и мъката й. Разбираше я и не й се сърдеше. Страданията й го трогваха дълбоко.
Гърдите й бяха притиснати в неговите. Бедрата й се опряха в твърдите му слабини. Мери се свести и жажда за яростна съпротива се появи на мястото на мъката й. Пръстите й се свиха и се впиха в бронята му. Тя вдигна очи и го погледна.
— Не ти вярвам!
— Баща ти и аз се разбрахме — изрече внимателно Стивън.
— Не ти вярвам! — Мери го блъсна и той я пусна. Тя го изгледа ужасено. Гърдите й се вдигаха бурно. — Това е лъжа!
— Ти беше там. — Той копнееше за нея.
— Това е лъжа! — извика пак Мери. — Малкълм мрази теб и семейството ти повече от всичко. Дори твоят крал не му е толкова ненавистен! Ругае Нортъмбърланд, откакто се помня! Никога няма да ме даде на теб, никога!
Стивън не й се сърдеше. Отдавна му стана ясно, че Мери почита дълбоко баща си. Смяташе го за бог, а не за негодник. Наистина не можеше да повярва, че Малкълм е дал съгласието си за този брачен съюз. А той се беше съгласил, за да постигне целите си и да осъществи амбициите се. И нито веднъж не се поинтересува как е дъщеря му. Стивън беше безмилостен и безкрайно прагматичен, но този път реши да й спести истината.
Мери клатеше глава озадачено.
— Нали ме лъжеш? — попита умолително тя.
На Стивън му се искаше да я обвие с ръце и да я прегърне, както постъпваше с Изабел. Усети се, че докосва бузата й.
— Не те лъжа, Мери.
Тя не се дръпна. Стоеше с широко отворени очи. Погледът й беше замъглен.
Стивън реши да не й казва какъв е баща й в действителност. Усмихна се приветливо.
— Малкълм искаше да ме убие заради това, което ти сторих, но след като разбра, че си загубила честта си, нямаше друг изход, освен да се примири.
— Той… наистина ли? — В гласа й се долови надежда.
— Не е нужно да знаеш всички подробности, защото те са твърде важни и засягат съдбата на много хора, но този брачен съюз в крайна сметка ще излезе изгоден за всички. Няма нищо страшно в това да си ми жена, Мери. Всъщност ще ти бъде много приятно, щом веднъж го приемеш.
Тя не помръдваше. Стивън пак се усмихна мило и се наведе към нея. Хвана брадичката й и докосна леко устата й със своята. Целувката беше сладка. Не беше особено интимна, но желанието пак пламна в него. Докато стоеше така надвесен над нея, очите му потъмняха и всички помисли за любезност изчезнаха.