Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Той си пое дълбоко дъх. Много лесно си представи какво точно я интересува. Колко хубаво, че Стивън няма да се ожени за тая жена. Реши твърдо да стои далеч от нея, преди да отстъпи на проклетата страст, която тя разпалваше в него.
— Моля да ме извините — той се обърна внезапно. Въпреки че се съпротивляваше непрестанно на мъжката си природа, накрая тя винаги побеждаваше. Колкото по-скоро се прибере в Кентърбъри, толкова по-добре. За една нощ ще се хвърли в изкусните обятия на една много опитна и приятна вдовица. Тя беше общодостъпна, честна и мила. Не беше тъмнокожа съблазнителка, не таеше коварство и не искаше нищо.
Но Адел Бофор стискаше китката му. Дългите й нокти едва не се впиваха в кожата му.
— Почакайте!
Той стисна зъби и се обърна.
— В такъв случай носите ли някакви вести за Стивън?
— Откъде да знам как е той, мадам?
— Нали ходихте на север?
Усмивката му беше студена.
— Много добре сте осведомена, милейди.
Адел се изчерви.
— Не е тайна, че Бранд ходи на север и тъй като двамата пристигнахте заедно… просто предположих…
Той отново вдигна вежда.
— Всъщност… — гласът й потрепери, гърдите й се повдигнаха. Джефри се прокле, че не откъсва поглед от нея. — Може би ще имаме възможност двамата заедно… ти да… ние да… трябва да изповядам греховете си.
Лицето на Джефри се разкриви. Нямаше нужда да му казва за какви грехове ще става дума. Усети, че се възбужда. Адел беше от типа жени, които разпалват най-греховни помисли.
— Не ми приличате на каеща се грешница, лейди Бофор. Явно много искате някой да ви спаси.
Същото се отнасяше и за него.
— Желаете ли… да ме спасите?
— Лейди Бофор, не смятам, че се разбираме един друг.
— Тогава трябва да се срещаме повече — прошепна тя. Тя погали ръката му между лакътя и китката.
Джефри замръзна на място. Втвърди се целият от желание, което заплашваше да избухне всеки момент. Съвсем ясно беше за какво намеква тя. Мили боже, жените му бяха забранени, а тази нарочно го съблазняваше и се стремеше да причини падението му. Тя беше много по-лоша от другите, както и много по-привлекателна. Защото си представяше отлично какво ще изпита, ако прекара една нощ с нея.
Усмихна се накриво, щом що-годе се овладя.
— Знаете къде е параклисът. Сигурен съм, че отец Жерар с голямо удоволствие ще изслуша изповедта ви, ако наистина желаете да се покаете за греховете си.
Връхчето на езика й навлажни пресъхналите й устни.
— Да. Да. А вие ще поискате ли да изслушате моята изповед?
Усмивката му се стопи. Представи си какво ще му изповяда. Усети, че още малко и ще се поддаде на съблазънта й.
— Аз не изповядвам никого, лейди Бофор — изрече той с пресипнал глас. Разгневи се на нея и както винаги, и на себе си.
Адел видя, че го е разсърдила. Очите й блеснаха диво. Джефри не успя да помръдне, защото тя се приближи още повече и му препречи пътя. Твърдите върхове на гърдите й почти го допираха.
— Само се опитвах да ви благодаря, задето ме спасихте да не падна, милорд.
Той се изсмя дрезгаво в лицето й. Не помръдна, не беше възможно. Гореща вълна обля и двамата. Адел още стискаше ръката му.
— И двамата знаем, че не ви спасих, мадам, въпреки че ми се иска да бях имал тази възможност. И двамата знаем, че вие едва ли желаете точно да ми благодарите. Няма да ме съблазните.
Черните й очи пламнаха.
— Много грешите в мнението си за мен.
— Не греша, лейди Бофор. Няма да успеете.
Яростта, която я обзе сега, не отстъпваше на съблазънта й.
— Явно мнението ми за вас е било погрешно!
Той не отвърна, защото думите й бяха очевидна лъжа — тя веднага беше разбрала какъв е. Беше разпознала скритата му похот. Беше се досетила, че и двамата са еднакво страстни по природа.
А следващите й думи го накараха да загуби напълно контрол над себе си.
— Мислех ви за мъж, въпреки расото ви! Но вие не сте мъж, нали? Вие не сте мъж, вие сте от онези другите, които си падат по момчета!
Джефри забрави, че се намират на обществено място. Сграбчи китките й и я притисна към себе си. Тъмните й очи се разтвориха широко, когато усети нарасналата му мъжественост, а след това го погледнаха открито.
Нескритата покана в тях му подейства като кофа с ледена вода. Той я пусна и отстъпи назад. Усмихна се кисело.
— Никога повече не се съмнявайте в мъжествеността ми.
— Всъщност — прошепна тя. — Никога не съм се и съмнявала!
Но Джефри вече я отминаваше. Чу я да вика името му. Закрачи още по-решително. Ала беше потресен.
След по-малко от час граф Нортъмбърланд беше въведен при краля, след като бе разговарял на четири очи със сина си Джефри. Графът приличаше много на Джефри и Бранд, кожата му беше бронзова, а косата — златиста. Само очите му бяха яркосини. От него също лъхаше на несъмнена мъжественост и жените тичаха подире му, като се надяваха да го примамят в леглата си. Той не им обръщаше внимание — беше напълно верен на жена си.