Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Не, разбира се. След като се разбрахме, той се оказа извънредно лоялен. — Гарион въздъхна тъжно. — Убиха го в Тул Марду.
— Съжалявам, Гарион — рече Закат. — Всички загубихме приятели в Тул Марду.
Мраморните сгради в императорския комплекс бяха истинска плетеница от противоречиви архитектурни стилове, вариращи от строго практични конструкции до пищно украсени здания. Незнайно защо това напомни на Гарион за огромния дворец на крал Анхег във Вал Алорн, който много му приличаше на зайчарник. Макар че палатът на Закат не се състоеше от една-единствена постройка, всички отделни крила бяха свързани чрез алеи за разходки и галерии, преминаващи през подобни на паркове площи, осеяни със статуи и мраморни беседки.
Закат ги поведе по объркващия лабиринт към центъра на комплекса, където величествено се издигаше огромен дворец, говорещ със своята несравнима пищност и височина, че той е ядрото на властта в необятна Малореа.
— Резиденцията на Калат обединителя — обяви императорът с покъртителна ирония.
— Не е ли всичко прекалено претрупано? — попита язвително Се’Недра.
— Разбира се, че е — отговори малореанецът. — Ала тази показност е абсолютно необходима. Калат е трябвало да демонстрира пред останалите генерали, че той стои по-високо от тях, а в Мал Зет рангът се отразява чрез жилището на съответния човек. Калат е бил негодник от висока класа, узурпатор, човек без почти никакъв личен чар, затова е трябвало да наложи превъзходството си чрез други средства.
— Как да не обожаваш политиката, нали? — обърна се Велвет към Се’Недра. — Това е единствената област, където егото на човек може да се отдаде на любимите си игрички без никакви ограничения — е, поне докато издържи съкровищницата.
Закат се засмя.
— Би трябвало да ви предложа пост в правителството на империята, маркграфиня Лизел — каза той. — Мисля, че ни е необходим придворен хулител — човек, който просто спуква балоните на прекомерно надутото ни самочувствие.
— О, много ви благодаря, ваше величество — отвърна тя с усмивка. — Ако ги нямаше ангажиментите ми към семейния бизнес, дори бих си помислила да приема подобен пост. Работата ми изглежда доста приятна.
Малореанецът въздъхна с престорено съжаление.
— О, къде бяхте, когато си търсех невяста?
— По всяка вероятност в бебешката люлка, ваше величество — отвърна невинно русокосата девойка.
Той потрепера.
— Това изказване не бе особено мило от ваша страна. — В гласа му се промъкнаха обвинителни нотки.
— Да — съгласи се Велвет. — Ала въпреки това е истина — добави цинично тя.
Закат отново се изсмя, погледна Поулгара и заяви:
— Ще я открадна от вас, милейди.
— За да бъде личен шут на император Кал Закат? — попита Лизел. Сега лицето й не изглеждаше никак весело. — За да ви развличам с находчиви забележки? О, не. Не мисля така. В характера ми има и друга страна, която според мен никак няма да ви хареса. Всички мислят, че съм пеперуда с прозрачни меки криле, ала пеперудата има и отровно жило — както вече неколцина откриха. За жалост едва когато вече беше прекалено късно.
— Дръж се прилично, скъпа — измърмори й Поулгара. — И не издавай тайни от занаята си в мигове, когато самолюбието ти е поласкано.
Закат погледна вълшебницата, ала не каза нищо, а скочи от седлото и трима коняри веднага се втурнаха към него, за да вземат юздите от ръцете му.
— Моля, елате с мен — обърна се той към Гарион и останалите. — Бих желал да ви разведа из двореца. — След това хвърли лукав поглед към Велвет. — Надявам се, че маркграфинята ще ми прости, ако споделя гордостта на всеки собственик от жилището му — независимо от това колко скромно е то.
Тя се засмя и в гласа й зазвъняха хиляди златни звънчета.
Гарион слезе от седлото, потупа с обич гордия врат на Кретиен и почувства почти осезаема болка, когато подаде юздите на очакващия наблизо коняр.
Влязоха в палата през широки позлатени врати и се озоваха в сводеста ротонда, твърде подобна на тази в двореца на императора в Тол Хонет, макар че в малореанския вариант на помещението липсваха мраморните бюстове, които караха входа към покоите на Варана да изглежда като мавзолей. Десетки официални лица, военни и цивилни, очакваха своя император, всеки стиснал сноп особено важни документи в ръка.
Закат погледна към тях и въздъхна.
— Боя се, че ще трябва да отложим тържествената обиколка на комплекса — заяви той. — Сигурен съм, че бездруго ви се ще да се изкъпете и да се преоблечете — а може би и да отдъхнете малко, преди да започнем обичайните в такива случаи формалности. Брадор, би ли завел нашите гости до определените за тях стаи? Освен това се разпореди да им приготвят лек обяд.