Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Но какво са намерили? — попита третият мъж.
— Предполагам — хамелеонът се поколеба — олтар. Някой от техните барелефи. Това е трябвало да спасят на всяка цена. Макар че други вече са го видели и снимали, за тях самият предмет е бил по-важен от разкритието. Барелефът е бил свещената вещ, която не е трябвало да попадне в нечисти ръце.
Мъжете от групата се спогледаха, отвратени от чутото.
— Да ги порази Божият гняв — промълви вторият.
— Той ги е стигнал — каза шестият. — Но след като ги бяхме доближили толкова, пак ги изтървахме.
— Имаме ли нова нишка? — попита четвъртият.
— Изглежда са се насочили към жената — поясни хамелеонът. — Последните събития свидетелстват за убеждението им, че тя знае твърде много, особено след като взе снимките и замина внезапно за Александрия, във Вирджиния. Доколкото знаем, баща й е бил влиятелна фигура, а е имал дори още по-влиятелни приятели, с които майка й още поддържа връзки. Май че тази Тереза Дрейк наистина е решила да открие причината за смъртта на приятеля си. А нашите обекти искат да й попречат и едновременно с това да унищожат доказателствата за съществуването си.
— Чакай — прекъсна го шестият. — Какво значи „последните събития“?
— Добре — хамелеонът се поколеба. — Това е причината да поискам тази среща. — Гласът и очите му станаха скръбни. — Миналата нощ…
Той разказа какво се беше случило с партньора му.
— Те са го изгорили? — пребледня шестият мъж.
— Да — потвърди с горчивина хамелеонът. — С него са дежурили още двама — единият зад къщата, а другият в храстите по-надолу по улицата. Той видял сребристата кола да излиза и запомнил номера. Оттам знаем, че в къщата е бил Брайън Хамилтън. Видял също как убиецът притичал към колата на партньора ми и го застрелял. После потеглил с нея. Нашият човек веднага откраднал един кадилак и го последвал. Намерил тауруса горящ на пуст паркинг. Не можел да помогне с нищо, затова изчезнал преди да пристигне полицията.
— Но ако вече е бил застрелян, защо са го подпалили? — гласът на втория мъж беше пресипнал.
— Без съмнение за назидание. За да ни деморализират.
— Не са познали — ядосан викна третият. — Ще платят за това!
— Както и за други неща — добави хамелеонът намръщен.
— Да не би да има и още? — скокна четвъртият мъж и удари коленете си в малкия чин.
— За съжаление. Същата нощ е бил застрелян и другият ни наблюдател зад къщата.
На задната седалка на своя сребрист корниш Брайън Хамилтън остави клетъчния телефон и се наведе напред към шофьора-бодигард.
— Чу ли, Стив?
Бившият морски военен разузнавач кимна:
— Беше Ерик Чатъм. Трябва да ви закарам до дома му.
— Точно така. Колкото може по-бързо.
— Вече се насочихме към магистралата, сър.
Хамилтън се отпусна на седалката и се замисли. Историята на Тес… и снимките, които му показа… доста го разтревожиха. Който и да е бил този Джоузеф Мартин, той е прикривал нещо. Или се е укривал. От нещо ужасно — като онзи барелеф и бича със засъхнала кръв в жилището му.
Той прехапа устни, осъзнавайки, че Тес се беше забъркала в нещо толкова извратено и опасно, че можеше да й струва живота. Не каза ли, че я следят?
Хамилтън стисна челюсти. Каквото и да става, ще използва цялото си влияние, за да открие какво застрашава Тес и да го спре.
Той й го дължеше. На първо място, защото беше приятел на баща й, а трябваше да се подчини и да го изпрати в Бейрут да преговаря за секретната оръжейна сделка с християните. Чувстваше вина за ужасната смърт на Ремингтън Дрейк. Нищо чудно, че Тес го мразеше. Но той ще й помогне, може би дори ще спаси живота й — и това ще заличи омразата. Особено след като се бяха сближили с майка й, Брайън Хамилтън не желаеше Тес да го ненавижда.