Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Не е там работата — намеси се пълничкият шести. — Известни са способностите им. Но ние трябва да сме по-добри.
— Ние сме по-добри — вметна вторият. — Защото небето е на наша страна. Но изглежда понякога провидението ни изпраща изпитания.
— Не приемам оправдания. Който сам си помага и Бог му помага. Не сте били достатъчно старателни. — Шестият мъж сърдито погледна хамелеона. — Вие и вашата група. Аз си свърших работата. Само за час инсталирах устройство за подслушване на телефоните на жената и полицая. Помогнах на хората във Вашингтон да осигурят подслушване на клетъчните телефони в колите. Знаете, че всички важни правителствени служители имат такива, въпреки че се чудя защо ги използват при този риск за секретността.
— Какво друго мога да кажа? Не мога да върна миналото. Но мога да действам по-добре в бъдеще.
— И това не е първата ви грешка — възрази отново шестият. — Когато открихме обекта, трябваше незабавно да го отвлечете и разпитате!
— Не съм съгласен — вдигна ръка хамелеонът. — Той не подозираше, че е разкрит, затова сметнах за разумно да продължим наблюдението и да изчакаме да ни доведе до други от неговите…
— Че защо ще прави това? Той се укриваше от своите. И те го търсеха, както и ние.
— Точно затова — каза хамелеонът. — Чакахме да го намерят. Тогава щяхме да хванем и другите вредители, да ги разпитаме и унищожим.
— Въпреки това тактиката ви се провали — възрази шестият мъж. — Те наистина го откриха, но вместо да ги хванете, успяха да го отстранят.
— Тогава валеше. Времето ни попречи.
Шестият го иронизира:
— Времето. А как неговите приятелчета се добраха до него?
Хамелеонът го погледна намръщено.
— Сигурно по същия начин като нас. Той е много опитен в укриването. Беше си изградил нова идентичност. Не се задържаше на едно място повече от шест месеца. Създаваше поредица от димни завеси, за да скрие къде живее. Теоретично би могъл да остане неоткриваем. Но човек си има слабости. Някои неща не можа или не пожела да промени. По-точно привързаността си към видео-документалистиката. Така го подушихме първия път в Лос Анжелис. Разбира се, докато открием компанията, той се беше преместил. Но после пак попаднахме на дирите му в Чикаго. И пак се беше изнесъл. Но накрая, след като мобилизирахме всичките си хора, го намерихме в „Документално Видео“ в Манхатън. Щом ние го открихме по този начин, и неговите хора, от които се укриваше, са могли.
— Все пак, след като го екзекутираха с огън, същия метод, който бихме използвали и ние, защо изгориха и жилището му? — заинтересува се мускулестият четвърти мъж. — И защо чакаха няколко дни, докато го направят?
— Според моите наблюдатели преследвачите му не са влизали в жилището преди нощта, когато го убиха — обясни хамелеонът. — От петък вечерта той стана предпазлив, сякаш подозираше, че го следят. Не отиде на срещата с жената, Тес Дрейк, в събота сутринта и целия ден остана в жилището си. През нощта очевидно е решил да се измъкне под прикритието на бурята. Моите хора тъкмо се готвели да го заловят, докато спи. Но планът им бил провален от пристигането на другите обекти, които имали същите намерения като нашите. Нещата се развили много бързо. Преследвачите открили жертвата, която хукнала надолу по стълбите. Знаете, че беше в страшна форма.
— Те всички са отлично тренирани.
— Но той беше добър в близък контакт. Сби се с тях и успя да се измъкне от сградата, но в боя беше навехнал крака си и…
— Да, знаем — нетърпеливо завърши специалистът по електроника. — Те го хванали и го изгорили жив преди вашата група да реагира. Ако не са могли да ги хванат и разпитат, поне да ги бяха премахнали. Щяха да унищожат още едно гнездо.
— Не говорете, като не сте били там. В моята група бяха само трима, а преследвачите, заедно с жертвата са били шестима. Можеха да ги нападнат само с оръжие. Но в гъсто населения район, близо до кметството, само да бяха гръмнали и полицията щеше да блокира всичко наоколо. Не можем да допуснем риска да хванат нашите хора и да ги разпитват.
— Какъв риск? — озъби се шестият. — Знаете закона. Ако ги хванат, ще сложат край на живота си. — Той попипа рубина на пръстена си. Отдолу, както и в другите пръстени, имаше скрита капсула с отрова.
— На тяхно място щяхте ли да бързате да предприемете една предварително обречена стъпка, водеща до сигурна смърт?
— Може да заложите душата си, че щях.
— Не, не моята душа. Вашата. Не вярвам, че щяхте да рискувате да ви хванат.
— Може би не мразите вредителите толкова, колкото аз. Но вие не казахте нищо за пожара в жилището.
— Предполагам, че след като са предизвикали бъркотията в блока, не са посмели да се върнат веднага. Може да са смятали, че щом Джоузеф Мартин е толкова предпазлив, едва ли е държал нещо уличаващо го в жилището си. Всичко това са предположения. Но ние със сигурност знаем, че те поставиха под наблюдение приятелката му — може би искаха да проверят дали тя знае нещо. Ние пък я следяхме, защото беше единствената връзка с обекта. Тя разпозна тялото в моргата. На другия ден детективът от „Издирване“ я заведе в жилището на жертвата. Веднага след това тя даде една фотолента за проявяване и копиране. Няма нужда да си гений, за да се сетиш, че е открила нещо интересно и го е снимала. След като един от екзекуторите на обекта направи безуспешен опит да вземе снимките, явно са решили, че си струва да се върнат в жилището. Намерили са нещо и е трябвало да заличат следите от кражбата. А огънят не само пречиства. Той прикрива.