Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Черен отвор зееше пред него. Той изпрати вътре с ератора светлинен лъч. Като отговор в тъмнината проблесна синкава светлина. Още няколко крачки и той стигна до помещение с кръгла форма, чийто таван постепенно излъчваше все по-светло сияние. Около стените на няколко етажа имаше подредени прозрачни съдове, в които бяха наредени продълговати капсули с големина колкото става на пръст.
— Къде е биогенният формат Зукинатал?
— На третия ред отдолу нагоре. На поляризирана светлина той се отличава с цветовете синьо-лилаво-синьо-зелено.
Асмо подаде с ератора поляризирана светлина, която премина по третия ред отдолу нагоре. Капсулите светваха в различни цветове. Скоро откри биогенния формат на Зукинатал.
— Какво трябва да се направи, за да се извади биогенният формат от съда?
— Невъзможно! Невъзможно! Невъзможно! — закрещя синкодерът. — Само мисълта за това е престъпление.
— Трябва ми и ще го взема.
— Волята на Зукинатал е неприкосновена! Никоя сила освен самата Зукинатал няма право да разполага със свещеното й съществувание — крещеше матрицата.
Асмо не отговори. Със слаб енергиен лъч той отряза внимателно отвор, голям колкото ръка. От него със свистене започна да излиза бяла пара.
— Спрете! — стенеше матрицата. — Който и да сте, спрете!
От стената на съда на земята падна кръгло парче, белият дим се разпръсна. Леден студ повя в помещението. Асмо свали якето си, обви ръката си, бързо я вмъкна в съда и извади биогенния формат.
Синкодерът, който бе оставил на пода, изведнъж започна да издава свирещи и пукащи звуци, които преминаха в пронизително, разкъсващо нервите квичене. Светещите стени заискриха, сигнални цветове засвяткаха, разнесе се звучно бръмчене, което бързо достигна застрашителни височини.
Асмо грижливо скри биогенния формат в джоба при гърдите си, сграбчи синкодера и ератора и се втурна колкото можа най-бързо навън от помещението.
— Какво се случи? — попита той, когато достигна синята зала и дишайки тежко, спря. Синкодерът мълчеше. Вероятно мозъчната матрица бе получила припадък.
Мощен вакуум го изтръгна нагоре. След безкрайни секунди бесен полет през тъмна тръба той видя над себе си светлото сияние на дневната светлина. Тромбообразно уширение на тръбата го бе издухалонавън на чист въздух. Преобърна се няколко пъти и падна меко на плоския покрив с оранжев цвят, по който сега на широки вълни трептяха цветни светлинни сигнали. Изтъркаля се до края на покрива, свлече се по перваза и оттам скочи долу. Отворите по перваза се бяха затворили.
13.
Цареше призрачна тишина. Засилващото се и затихващо свиркане на летящите скорпиони бе заглъхнало, не се долавяше дори и дихание във въздуха. Асмо се оглеждаше наоколо, стъпил върху еластичната основна плоча под постройката, прилична на торта. Сред зеленикавостъклените колони на дърветата се виеше със сменящи се оттенъци светлинна змия. Асмо погледна по-внимателно. Змията представляваше безкраен облак от съвсем малки светулки, които се събираха в едва видима в мъха следа. И тъй, нямаше съмнение относно посоката, която трябваше да поеме за обратния си път.
Веднага щом се отдалечи малко от „тортата“, повика Лука. Не получи никакъв отговор. Все още ли Зеко-контактът бе прекъснат? Той се опита да се свърже със Зем. Връзката се установи. Зем съобщи, че Лука била на нула. Какво ли се бе случило?
Асмо ускори крачките си. Без премеждия достигна червеникавия лъчеизпускащ купол и без затруднения го пресече. След малко видя функрафта, стоящ на площадката за приземяване. Издадената му врата бе затворена. От Лука — ни следа. Въпреки своето изтощение, Асмо започна да тича.
Изтегната в лежащия стол, Лука спеше. Ядосан, но и облекчен, той с енергично движение дръпна издадената врата. Лука отвори очи.
— Най-сетне! — въздъхна тя. — Ужасно много се тревожех за вас.
— Едва ли е било чак толкова лошо — отвърна той, с мъка прикривайки яда си. — Сънувахте ли поне нещо хубаво?
Тя се пооправи и го погледна с упрек.
— Та какво друго бих могла да правя? Вие ме оставихте тук сама цели четири часа! Ако не бях взела приспивателно, щях да умра от страх.
Без да каже дума, Асмо се свлече на една седалка. Приказки! — помисли си той и натисна стоманения пръстен на апаратурата за стартиране. За секунди вътрешността на балона се напълни, функрафтът се отдели от площадката за приземяване и бързо се заизкачва нагоре.
— Изглеждате уморен — каза загрижено Лука. — Много ли беше напрегнато?
Той кимна. С усилие опъна крака и облегна глава на облегалката. Сега, когато се намираше в безопасност, изведнъж почувствува, че от изтощение не може да помръдне и пръста си.