Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Нинив слезе и дръпна кобилата си напред за юздите. Елейн я последва.
— За да станете част от Кулата, ако искате — каза нетърпеливо Нинив още преди да е стигнала до двете Родственички… — Да станете Айез Седай, да речем. Мен ако питате, не разбирам защо трябва да имате кой знае каква сила за да вземете онези глупави изпити. Пък ако искате, не се връщайте — бягайте ако щете, все ми е едно. Обаче след като си свърша работата тук. — Тя се разкрачи, бутна шапката си назад и опря юмруци на кръста си. — Време губим, Реане, а ни чака работа. Ти сигурна ли си, че тук изобщо има такива, крито можем да използваме? Ако си сигурна, по-добре да се захващаме. Бързането може и да не помогне, но след като това нещо ни е в ръцете, искам да почваме и да се свършва.
След като двете с Елейн бяха представени като Айез Седай, и то като Айез Седай, дали обещанията, Алайз хлъцна и ръцете й се свиха, сякаш искаше да стисне Реане за гърлото. Устата й се отвори гневно… и се затвори, когато и Мерилил се присъедини към тях. Строгият поглед не изчезна съвсем, но някак се смеси с почуда. Почуда и немалко тревога.
— Нинив Седай — каза кротко Мерилил, — Ата-ан Миере много държат… да слязат от конете. Струва ми се, че някои може да помолят за Церене. — По устните й пробяга бегла усмивка.
С това този въпрос отпадна, въпреки че Нинив замърмори превзето какво щяла да направи със следващата, която си позволи да се усъмни в нея. Елейн също можеше да каже някои неща, но истината си беше, че Нинив изглеждаше повече от глупаво, докато Реане и Алайз търпеливо я чакаха да свърши. С това въпросът се реши — а може би го решиха Ветроловките, които се приближиха, вече слезли от конете. И последната следа от изящество у тях беше изчезнала по време на ездата, заличена от коравите седла — краката им изглеждаха тъкмо толкова вкочанени, колкото и лицата им — но въпреки това никой не можеше да ги вземе за нещо по-различно от това, което бяха.
— Щом цели двадесет Ата-ан Миере са дошли толкова далеч че от морето — измърмори Алайз, — вече мога да повярвам на всичко. — Нинив изсумтя, но не каза нищо, за което Елейн беше благодарна. На Алайз, изглежда, все още й беше трудно да го приеме, дори след като Мерилил ги нарече Айез Седай. Нито тирадите, нито хокането щяха да помогнат.
— Тогава ги Изцерете — обърна се Нинив към Мерилил. Очите и на двете се отместиха към накуцващите жени и Нинив добави: — Стига да помолят. Учтиво. — Мерйлил отново се усмихна, но Нинив вече бе забравила за Морския народ и отново бе започнала да се въси към вече почти опразнената ферма. Няколко кози все още подтичваха самотни сред големия двор, отрупан с изтървано пране, захвърлени гребла и метли, да не говорим за присвитите тела на припадналите Родственички, и няколко ярки ровеха земята, но единствените останали в съзнание жени, които можеха да се видят между постройките, явно не бяха от Родството. Някои носеха леки ленени дрехи с везмо или коприна, други бяха в груба селска вълна, но самият факт, че не бяха побегнали, говореше какви са. Реане й беше казала, че по всяко време поне половината от пребиваващите във фермата жени попадат в тази група. Изглеждаха слисани.
Въпреки мърморенето си, Нинив се зае с Алайз, без да губи време. Или по-скоро Алайз се зае с Нинив. Трудно беше да се каже, тъй като у Родственичката до голяма степен липсваше страхопочитанието към Айез Седай, проявявано от Плетящия кръг. Може би просто беше твърде вцепенена от внезапния обрат на събитията. Във всеки случай, двете тръгнаха сами, Нинив повела кобилата си и жестикулирайки с шапката в другата си ръка, като се разпореждаше на Алайз как точно да събере пръсналите се жени и какво да направи с тях, след като се съберат. Реане беше изразила увереност, че тук ще се намери поне една жена, достатъчно, силна, за да се свърже в кръга, Гарейна Розойнде, а може би и още една-две. Всъщност Елейн се надяваше всички те да са си отишли. Алайз ту кимваше, ту поглеждаше Нинив накриво, а Нинив като че ли не го забелязваше.
Сега, докато изчакваха да се съберат разбягалите се, моментът, изглежда, беше подходящ да се поразрови отново из кошовете, но когато се обърна към товарните животни — тъкмо ги отвеждаха към фермерските сгради, — Елейн забеляза Плетящия кръг, Реане и останалите с нея, да шляпат боси из прахта към фермата, забързани към изпопадалите по двора жени. Всички до една, без помен от Испан. Но само едно отместване на очите беше достатъчно да я види. Аделиз и Вандийн я бяха хванали под мишниците и я влачеха по земята.