Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Малката лодка, която щеше да отведе Бетина на брега, вече бе готова. През двете седмици на пътуването до остров Сен Мартен, тя се бе привързала към капитана. Той бе приветлив мъж на около петдесет години. Корабът му превозваше ром и тютюн до американските колонии, а обратно — стоки, които нямаше на островите.
Бетина скри от него истината как е попаднала на острова на Тристан. Каза, че е паднала от кораба, с който е пътувала до Сен Мартен, и с плуване е стигнала брега. Капитанът се удиви на разказа, защото морето гъмжеше от акули и баракуди, и бе истинско чудо, че е останала жива.
Тя помоли капитана да й начертае карта на острова и внимателно я скри в подгъва на роклята си. Обясни му, че мястото много й е харесало и би искала отново да го посети с граф Де Ламбер.
— Все още не мога да разбера защо настоявате да облека тези дрехи — каза Бетина и посочи панталоните и широката бяла риза, който капитанът й даде тази сутрин.
— Дрехите на Били ви стоят чудесно — усмихна се капитан Роулинсен.
— Чудесно ли? Та те са прекалено широки за мен.
— Точно това е целта. Така ще скрият вашата красота и ще бъдете в безопасност от погледите на моряците в пристанището — той замълча и критично я огледа. — Как успяхте да скриете прекрасната си коса под този червен шал?
— Пъхнах я под ризата — засмя се младото момиче. Надяваше се никога повече да не й се налага да се облича в мъжки дрехи.
— Е, справили сте се чудесно и нищо не се вижда — каза капитанът и избухна в смях.
— Да, но не ми е много удобно.
— Скоро ще намерите годеника си и ще смените дрехите си. Лодката ви чака. Време е да тръгвате. Не забравяйте да се движите с наведена глава, за да не забележат красивото ви лице и да не открият измамата — загрижено добави капитанът.
Бетина се усмихна и го целуна по бузата, което накара стария моряк да се изчерви. Помогна й да се качи на лодката и сетне й помаха за сбогом.
Бетина бавно тръгна по оживената улица край пристанището. Товареха и разтоварваха кораби, сновяха докери и моряци, в праха си играеха деца. Пристанището бе много по-оживено от това в Тортола.
Тя се опита да спре един моряк, но той дори не я погледна. Опита отново, но резултатът бе същият. Никой не й обръщаше внимание.
Спря, за да реши какво да прави, и се огледа. Забеляза двама мъже в моряшки дрехи, които се бяха спрели и оживено разговаряха. Приближи към мъжете и плахо се изкашля.
— Извинете.
Двамата се извърнаха и я погледнаха. По-високият имаше светлокафяви очи, които радостно светнаха, когато я видя. Другият бе по-нисък, с малки лъскави очички и голям крив нос.
— Да пукна, ако това не е точно това, което търсим! — викна по-високият.
— По дяволите, прав си, Шон — кимна другият и изгледа Бетина от главата до петите.
Бетина смаяно отстъпи назад.
— Чакай, момче — бързо рече мъжът, когото нарекоха Шон. — Предлагам ти работа като личен прислужник на нашия капитан.
— Вие не разбирате — започна Бетина, но мъжът я сграбчи за ръката.
— Хайде сега, да не би да искаш да кажеш, че не обичаш морето? Ще бъде чудесно, казвам ти.
— Не — запротестира Бетина и се опита да измъкне ръката си, но хватката му бе желязна.
— Не обичаш ли приключенията, момче? Чудесен си за работата. Млад си, но не съвсем, и работата ще ти хареса. К’во мислиш?
— Не! — повтори младото момиче, обхванато от все по-голяма паника. — Пуснете ме!
Ала той я стисна още по-силно и я привлече към себе си. Бетина не можеше да повярва, че това става с нея.
— Лошо, че се опъваш, момче, но това няма значение.
— Вие не…
— Ако кажеш още една дума, ще ти нашаря гърба — изръмжа мъжът и дръпна ръката й. Прониза я силна болка. — Капитан Майк ни нареди да му намерим прислужник и ти си точно за тая работа. Ще имаш много свободно време, защото капитанът не е от придирчивите, и може би един ден ще ми бъдеш благодарен.
Мъжете застанаха от двете й страни и я побутнаха да върви.
Качиха я на един търговски кораб. По палубата сновяха моряци, но никой не й обърна внимание. Как щеше да се измъкне от това положение?
Заведоха я в каютата на капитана. Преди да излезе, Шон се извърна към нея и заплашително я изгледа.
— Старият Майк не бива да узнае, че сме те довели насила. Ако му кажеш, ще ти прережа гърлото и окото ми няма да мигне. Предупреждавам те!
Вратата зад него се затвори и Бетина остана сама. Спусна се към вратата и я отвори, но видя, че Шон и приятелят му стоят отвън, и бързо я хлопна обратно. Но това беше абсурдно! Отново я бяха отвлекли, само че този път я взеха за момче. Защо винаги, когато успееше да избяга от Тристан, се забъркваше в по-големи неприятности?