Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Глава 9

Гласът

Гласът показва не само характера на човека, но и за изразява неговия дух. Гласът не само се чува, но е и видим за тези, които могат да го видят — той оставя отпечатъци в ефирните сфери, които могат да бъдат наречени чуваеми, но в същото време са и видими. Гласът оставя отпечатъци на всички планове и учените, правещи експерименти със звука и записи на плочи, ще забележат, че отпечатъкът на гласа е по-жив, по-дълбок и има по-голям ефект, отколкото всеки друг звук. Другите звуци могат да бъдат по-силни от гласа, но нито един звук не може да бъде по-жив. Знаейки това, индусите от древни времена са казвали, че три изкуства създават музиката: пеенето е първото изкуство, изпълнителското изкуство е второто, а танцът — третото. Индусите са открили, че с помощта на тези три аспекта на музиката може да се достигне духовност значително по-бързо, отколкото чрез всякакви други начини и че най-краткият път за достигане на духовност е пеенето. Затова най-големите пророци на Индия са били певци, като Нарада и Тумбара. Нарада е вдъхновил Валмики, който написал Рамаяна и Махабхарата, великите индуски писания.

Съществуват три основни типа гласове: джелал, джемал и кемал. Гласът джелал означава сила, гласът джемал — красота, а гласът кемал — мъдрост. Ако внимателно следите всекидневния живот, ще забележите, че понякога, преди човек да свърши да говори, вие вече сте раздразнен. Това не е заради това, което е казал, а заради неговия глас. И вие също ще започнете да забелязвате, може би не всеки ден от вашия живот, но от време навреме, че друг човек е казал нещо веднъж и то завинаги е останало с вас, постоянно предизвиквайки прекрасно чувство, винаги успокояващо, лекуващо, възвишаващо вдъхновяващо. Лекар, посещавайки пациент, може да го изплаши и да го разболее още повече, ако гласът му не е хармоничен. Друг лекар може с гласа си така да общува с пациента, че преди да му донесат лекарство, той вече да се чувства по-добре. Лекарят дава лекарство, но се отчита именно гласът му, с който подхожда към пациента. Нима не е имало в историята на света такъв случай, че чувайки гласа на командира „Ходом марш“, хората да са марширували стотици мили с огромна сила и енергия, без да знаят с какво ще се сблъскат лице в лице? Сякаш целият страх и тревога са си отишли, а са им били дадени сила и мъжество, когато са марширували. И нима не сте чували за командири, които са давали команда: „Огън!“, а войниците се обръщали назад и стреляли в тях? Това също е гласът. Следователно, гласът е вино. Той може да бъде най-доброто вино или най-лошият ликьор. Той може да разболее човека или да го възвиси.