Партньори [The Partner-bg]

Труди се преструваше на недоволна от отсъствията му, но Ланс винаги бе наблизо и само чакаше съпругът й да излезе от града.

Неделя вечерта, на 9 февруари 1992 година, Патрик се обади на жена си, за да й каже, че отива в хижата. Каза, че е приключил с подготовката за някакво сложно дело и е много уморен. Ланс изчака около час и отиде при Труди.

Патрик спря при бензиностанцията на Върхол, точно на границата между окръг Харисън и окръг Стоун. Купи четирийсет и пет литра бензин за четиринайсет долара и четирийсет цента, които плати с кредитна карта. След това побъбри с мисис Върхол — възрастна жена, с която се знаеха. По-късно я разпитаха. Имала си приказката с отбиващите се при нея ловци, особено с онези, които обичали да се застояват и да се хвалят с подвизите си в гората, като Патрик. Сторил й се в добро разположение на духа, макар и да твърдял, че е уморен, защото работил и през двата почивни дни. Само това й се видяло малко странно. Час по-късно чула сирените на полицията и пожарната.

Колата на Патрик излетя от пътя тринайсет километра по-нататък, претърколи се по стръмния склон и пламна — на осемдесет метра от пътното платно. На местопроизшествието най-напред пристигна някакъв шофьор на камион, който се опита да приближи горящата кола, но на петнайсетина метра от нея веждите му се опърлиха. Обади се по радиостанцията си за помощ, след това седна на един пън и загледа безпомощно огъня. Шевролетът бе обърнат на дясната страна, с дъното към него, така че беше невъзможно да види дали вътре има някой. Всъщност вече беше все едно дали има, или няма — за спасяване не можеше и дума да става.

Когато дойде помощник-шерифът, огненото кълбо беше толкова ярко, че очертанията на колата едва се виждаха. Тревата и храсталаците наоколо се подпалиха. Дойде някаква пожарна на доброволци, но водата се оказа малко. Скоро на пътя спряха доста коли и се оформи тълпа, която наблюдаваше безмълвно бушуващия огън. Тъй като шофьорът на шевролета не беше сред присъстващите, всички сметнаха, че той или тя е в горящото купе.

След това дойдоха две по-големи противопожарни коли и в края на краищата огънят бе потушен. Шериф Суийни трябваше да чака часове, преди ламарините да поизстинат. Забеляза наподобяващата труп овъглена маса някъде към полунощ. Съдебният лекар също присъстваше. Стърчащата тазова кост сложи край на догадките. Гримшоу направи снимките. Изчакаха трупът да изстине съвсем и го прибраха в кашон.

С помощта на фенерче разчетоха релефните букви и цифри на регистрационния номер и в три и половина през нощта Труди научи, че е вдовица. Без да предполага, че само за четири години и половина.

Шерифът реши да не мести колата преди разсъмване. Сутринта се върна с петима от помощниците си и претърсиха района. На пътя имаше трийсетметрови следи от гуми и те, предположиха, че вероятно е изскочила сърна и Патрик е загубил контрол над управлението. Тъй като огънят се бе разпространил на всички посоки, бе невъзможно да се прецени точно какво се е случило. Единствената изненада бе маратонката, която намериха на петдесетина метра от колата. Беше почти нова, „Найки Еър Макс“, четирийсет и първи номер, и Труди без колебание потвърди, че е била на Патрик. Когато я видя, се разплака горчиво.