Бунтът

Меги се усмихна с мъдрата усмивка на влюбена жена и се зае за работа.

— Каква друга причина може да има?

— Бих искала да си вдигна косата. — Гуен се завъртя пред огледалото. — Ти наистина си я направила толкова красива — добави тя, страхувайки се да не изглежда неблагодарна. — Но майка каза, че до догодина няма да мога да я хвана.

— Прилича на слънчев лъч — успокои я Серина и веднага се намръщи.

— Твоята прилича повече на светлина на свещи — въздъхна Гуен и опита няколко танцови стъпки. Това щеше да е първият й бал, първата й официална рокля. Нямаше търпение да я облече и да се почувства пораснала. — Мислите ли, че някой ще ме покани на танц?

— Всички ще те поканят. — Меги опита ютията.

— Може би някой ще се опита да ме целуне.

— Ако се опита — заяви строго Серина, — ще ми кажеш и аз ще се разправя с него.

— Говориш като майка — засмя се Гуен и се завъртя по фуста. — Не че бих позволила на някого да ме целуне, обаче колко хубаво би било, ако някой се опита.

— Продължавай да говориш така, момиченце, и татко още една година ще те държи заключена.

— Тя просто се вълнува. — Меги сръчно вмъкна в косите на Серина зелена панделка със златно по края. — Аз също. Имам чувството, че това е и моят първи бал. Ето.

— Потупа Серина по главата и отстъпи крачка назад да огледа работата си. — Изглеждаш великолепно. Или поне би изглеждала, ако се усмихнеш.

В отговор Серина се озъби.

— Така ще накараш мъжете да се разбягат по хълмовете — предупреди я Меги.

— Да бягат. — Серина почти се усмихна при тази мисъл. — Искам да им видя гърба час по-скоро.

— Бригъм няма да избяга — отбеляза мъдро Гуен и си спечели един ядосан поглед от сестра си.

— Не ме интересува какво ще направи лорд Ашбърн! — Тя се извъртя да вземе роклята си от леглото. Зад гърба й Меги и Гуен си размениха доволни усмивки.

— Е, той е доста нахакан — съгласи се Меги и отиде да провери дали роклята й не е измачкана. — Красив е, определено, стига да харесваш мрачни мъже със студени очи.

— Изобщо не е нахакан — обърна се към нея Серина. — Той е… — Усети се, предупредена от прихването на Гуен. — Груб, ето това е той. Груб и досаден. И англичанин.

Гуен старателно започна да закопчава роклята на Меги.

— Той целуваше Серина в кухнята.

Очите на Меги се разшириха.

— Какво?!

— Гуен!

— О, та това е Меги, ние винаги й казваме всичко. Целуваше я направо в кухнята — продължи Гуен и замечтано се завъртя, като си го спомни. — Беше толкова романтично. Той изглеждаше така, сякаш може да я глътне цялата, като бонбон.

— Престани! — Пламнала и зачервена, Серина се мъчеше да облече роклята си. — Изобщо не беше романтично беше вбесяващо и… И… — Искаше да каже неприятно, ала езикът й не се обръщаше да изрече такава лъжа. — Бих искала да отиде по дяволите.

Меги вдигна вежди:

— Ако си искала да отиде по дяволите, защо не ми каза, че те е целунал?