Бунтът

— Преди ти да дойдеш, никога не съм чувала Кол да заеква.

— Знам. — Тя прехапа устни от удоволствие. — Не е ли чудесно?

Серина погледна към сияещото й лице и се отказа от саркастичния си отговор.

— Да. Той се е влюбил в теб и не се съмнявам, че това е най-хубавото нещо, което някога му се е случвало.

— Не само защото си ми приятелка? — попита разтревожено Меги.

— Не, защото Кол изглежда по-щастлив, когато ти си в стаята.

Меги усети напиращите сълзи и премигна. Не искаше очите й да са червени и подпухнали, ако Кол случайно се появи. Още живееше с фантазиите, че нейният възлюблен трябва да я вижда само идеална.

— Помниш ли как преди много години си бяхме обещали, че един ден ще бъдем сестри?

— Разбира се. Ти щеше да се омъжиш за Кол, а аз за който и да е от братовчедите, който… — Вдигна поглед. — О, Меги, да не ми казваш, че Кол ти е направил предложение?

— Не още. — Меги прибра един немирен кичур в бонето си и за момент между веждите й се появи онази упорита бразда, която баща й би разпознал много добре. — Ала ще го направи. Рина, не може да мисля така, само защото много ми се иска. Толкова го обичам.

— Сигурна ли си? — Серина се надигна, приближи се и докосна полата й. — Когато говорехме така, бяхме само деца. Знам, че го харесваше, но ти вече не си дете, а Кол е мъж.

— Наистина е различно. — Меги с въздишка изтри едно петънце от огледалото. — Когато бяхме деца, мислех за него като за принц.

— Кол? — Серина не се сдържа и изсумтя със сестринско пренебрежение.

— Беше толкова висок и хубав. Представях си как се дуелира заради мен, как ме грабва на коня си и ме отнася. — Меги се позасмя и слезе едно стъпало по-надолу. — Но сега, през последните седмици, съм близо до него и го виждам по съвсем друг начин. Той е сериозен мъж, стабилен, нежен, дори по свой си начин срамежлив. О, знам, че е избухлив и може да бъде безмилостен, но точно това го прави не само стабилен, а и вълнуващ. Кол не е принц, Рина, и аз го обичам повече, отколкото някога съм си представяла, че ще мога.

— Целунал ли те е? — попита Серина и помисли, че Бригъм повече прилича на детската представа на Меги за Кол. Граф Ашбърн бе мъж, който би се дуелирал и би те отнесъл на коня си.

— Не. — Меги се нацупи за миг. Знаеше, че не е правилно да й се иска Кол поне веднъж да се бе държал по-решително. — Мисля, че веднъж беше на път, но Малкълм влезе. — Тя плесна с ръце. — Мислиш ли, че не е правилно да го искам?

— Не. — Отговорът на Серина бе категоричен и честен, но Меги се бе размечтала и не забеляза тона.

— Майка ми сега ми липсва повече, отколкото когато умря. Не мога да си поговоря с нея за всичко това, да я попитам дали когато е била с баща ми, някога се е чувствала така, сякаш сърцето й се е преобърнало. Кажи ми често, Серина, наистина ли мислиш, че той ме обича?

— Никога не съм го виждал да се държи с някой друг толкова глупаво, да пелтечи, да ходи като отнесен и да не знае какво да каже. Когато те погледне, или побледнява, или се изчервява.