Бунтът

На пръв поглед това бе един богат млад мъж, свикнал с по-изтънчени неща и без никакви грижи. Но мислите му бяха живи и опасни като меча му.

— Лорд Ашбърн. — Фиона направи реверанс, когато той влезе. От сутринта тя се вълнуваше от онова, което й бе казал мъжът й за чувствата на Бригъм към най-голямата й дъщеря. Повече от Иън разбираше противоречивите емоции, които сигурно изпитваше Серина.

— Лейди Макгрегър, изглеждате умопомрачително.

Фиона се усмихна, забелязала, че погледът му вече обхождаше залата и омекна, като помисли, че любовта в него бе очевидна.

— Благодаря ви, милорд. Надявам се, че ще ви бъде приятно.

— Ще ми бъде, ако ми обещаете един танц.

— С удоволствие. Ала всички млади дами ще се разсърдят, ако обсебя вашето време. Моля, разрешете да ви представя.

Тя го хвана под ръка и го въведе в стаята. Вече бе пълно с хора, облечени с най-хубавите си дрехи. На светлината на стотици свещи в полилеите и високите свещници проблясвала атлаз и коприна, светеха диаманти. Мъжете бяха с традиционните полички, с наметала в яркочервено, зелено и синьо, с кожени жилетки, катарамите на обувките им и сребърните копчета улавяха светлината и съперничеха на блясъка на женските скъпоценности.

Колкото до дамите, бе очевидно, че модата в планините се следеше внимателно. Предпочиташе се по-пищен стил, с изобилие от сърма и сребристи дантели. Обръчите се полюляваха като камбани. И мъжете, и жените носеха тежък брокат в ярки цветове, с богати златни орнаменти на жакетите и с маншети, покриващи лактите. Чорапите бяха бели или ажурни и се носеха с натруфени жартиери.

Гленроу може да бе отдалечен на половин ден езда от най-близкия магазин, но шотландците обичаха модата не по-малко от французите или англичаните.

Бригъм бе представен от любезната домакиня и когато музиката започнеше, той щеше да изпълни своите задължения. Засега сдържаше нетърпението си и продължаваше да търси в стаята единственото лице, което искаше да види. Тя можеше да иска или не, ала той щеше да я изведе за първия танц и за колкото още успее.

— Малката Макинтош е грациозна като вол — прошепна Кол доверително в ухото му. — Ако се залепи за теб, най-добре да й предложиш нещо за пиене и да стоиш далеч от дансинга.

— Благодаря за предупреждението. — Бригъм се обърна да погледне приятеля си. — Изглеждаш доста самодоволен. Да разбирам ли, че разговорът ти с Макдоналд е минал както ти искаше?

Кол изпъчи гърди.

— Можеш да приемеш, че до първи май ние с Меги ще се оженим.

— Моите поздравления — поклони му се Бригъм и после се засмя: — Ще трябва да намеря някой друг, с когото да пия под масата.

Кол изсумтя, като се мъчеше да се пребори с изчервяването.

— Ами! Иска ми се да можех да дойда с теб до Лондон.

— Твоето място сега е тук. Аз ще се върна само след няколко седмици.