Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Клара обясни, че прегледът ни разкрива ключови страни на нашето съществувание: факта, че за един миг, точно преди да се хвърлим в каквото и да било действие, ние сме способни да преценим съвсем точно изхода от него, шансовете си, мотивите и очакванията. Това знание обаче съвсем не ни е удобно и не ни задоволява, затова ние веднага го потискаме.
— Какво искаш да кажеш с това, Клара?
— Искам да кажа, че ти например си знаела за частица от секундата каква фатална грешка ще бъде да скочиш на сцената в залата и да прекъснеш изпълненията, но веднага си потиснала тази увереност по множество причини. Освен това си осъзнала в един миг, че си престанала да практикуваш карате, защото си се почувствала обидена, като не си получила аплодисменти или признание. Но ти мигновено си прикрила това знание с друго, по-самоутвърждаващо обяснение: че ти е писнало от лицемерието на другите.
Клара каза, че този миг на пряко знание бил наречен „ясновидец“ от хората, които първи формулирали прегледа, защото ни позволява да виждаме нещата пряко, с незамъглен поглед. И все пак въпреки яснотата и точността на оценката от този ясновидец ние никога не му обръщаме внимание или не го оставяме да му се чуе гласът. Чрез това постоянно потискане ние задушаваме растежа му и му пречим да се развие до пълните си възможности.
— И накрая ясновидецът в нас се изпълва с огорчение и ненавист — продължи Клара. — Древните хора на мъдростта, които са изнамерили прегледа, смятали, че като не преставаме да потискаме ясновидеца, той накрая ни унищожава. Но те освен това ни уверяват, че посредством прегледа можем да позволим на ясновидеца да расте и да се разгръща така, както му е отредено.
— Никога не съм разбирала за какво всъщност е прегледът — казах аз.
— Предназначението на прегледа е да предостави на ясновидеца свободата да вижда — припомни ми Клара. — Като му оставим поле на действие, ние можем съзнателно да превърнем ясновидеца в сила, едновременно тайнствена и ефективна, сила, която в последна сметка ще ни води към свободата, вместо да ни убие.
— Именно по тази причина винаги съм настоявала да ми разказваш какво си открила чрез прегледа си — каза Клара. — Ти трябва да изведеш ясновидеца на повърхността и да му дадеш възможност да проговори и да ти каже какво вижда.
Изобщо не ми беше трудно да я разбера или да се съглася с нея. Съвсем ясно ми беше, че има нещо вътре в мен, което винаги знаеше кое какво е. Съзнавах също, че потисках способността му да ме съветва, защото обикновено ми казваше обратното на това, което очаквах или исках да чуя.
В миг на прозрение споделих с Клара, че единствените случаи, когато изобщо съм използвала напътствията на ясновидеца, бяха, когато се взирах в южния хоризонт и съзнателно търсех помощта му, макар че никога не съм била в състояние да си обясня защо го правя.
— Един ден всичко това ще ти бъде обяснено — обеща тя. Но нещо в усмивката й ми подсказа, че сега няма да ми каже нищо повече по този въпрос.
Клара предложи да се върна в пещерата за още няколко часа, а след това, като се прибера вкъщи, да си подремна преди вечерята.
— Ще пратя Манфред да те вземе — предложи тя. Отклоних предложението й. Определено не бях в състояние да се върна повече в пещерата за този ден. Бях преуморена. Емоционално се чувствах изцедена от това, че бях разкрила пред Клара онези мъчителни моменти, а и от това, че трябваше да се защитавам от нападките й. В един миг вниманието ми бе приковано от светлината, която се отразяваше от единия кристал. От това съсредоточаване над кристалите се успокоих. Попитах Клара дали знае по каква причина майсторът магьосник ми бе дал кристалите. Тя отговори, че той всъщност не толкова ми ги бе дал, а по-скоро ги бе открил заради мен.
— Той ги намери в една пещера в планината. Някой трябва да ги е оставил там в незапомнени времена — каза тя рязко.
Нетърпеливият й тон ми подсказа, че не иска да говори и за майстора магьосник, затова я попитах:
— Какво още знаеш за тези кристали?
Вдигнах единия в слънчевата светлина, за да погледам прозирността му.
— Използването на кристали е било достояние на магьосниците от древно Мексико — обясни Клара. — Те са оръжия, използвани за унищожаване на противник.