Господарят Демон [bg]

— Но ако са добре скрити? — продължи да настоява тя. — Да, господарю Демон. Не само виждам защо боговете се боят от теб, но и причината, поради която Вис не те е убила веднага. Има ли друг демон освен теб, надарен с подобен талант?

Скромността не е сред достойнствата на демоните.

— Не — отвърнах. — Това е фамилно изкуство и аз съм последният от моя род. Още докато бях ученик, моят учител ми разкри, че съм кулминацията на много талантливи поколения.

Ли Пао вдигна глава от масата.

— Не е трудно да се повярва — обяви той. — Сливке, няма нищо лошо да разпитваш за разни неща, но така едва ли ще решим проблемите. Как да проникнем в бутилката на Кай Рен — ето го въпросът.

Потънахме в мълчание, всеки, зает с мислите си. Допихме чая и Сливка обяви, че ще ни направи закуска. Станах и предложих помощта си. Когато привършихме с яденето, Сливка се обърна към мен:

— Кай, какви са тези промеждутъчни пространства, за които спомена одеве?

— Всяка голяма плоскост — отвърнах — създава около себе си няколко допълнителни, сродни пространства. Обикновено не гледаме на тях като на отделни равнини, тъй като стабилността им е в тясна зависимост с основната плоскост.

— Ако успеем да се преместим в някоя от промеждутъчните равнини на Кон Ши Дзи, няма ли да е по-лесно за дядо да проникне в твоята бутилка?

— Да, стига бутилката да се намира в Кон Ши Дзи.

— Ах!

Тя замълча, но идеята й пробуди верига от разсъждения, която просто не можех да прекъсна. В ранния следобед я потърсих отново. Преглеждаше документи, свързани с работата й.

— Сливке, можеш ли да разбереш колко е сега часът в Ирландия?

— Ирландия?

— Точно така.

Тя побутна писмата настрана.

— Ще ни е нужна карта на часовите пояси. Наистина ли ти трябва?

— Да, моля те.

След като прегледа една карта в нейния компютър, която вероятно държеше, за да се консултира при предстоящи пътувания, Сливка ме информира:

— Часовата разлика е осем часа.

— По-късно?

— Точно така.

— Значи сега там е между осем и девет вечерта?

— Да — тя се усмихна, — или втората част на часа на Кучето.

— Мога ли да използвам телефона за международен разговор? Мисля, че там има някой, който може да ни помогне.

— На кого смяташ да се обадиш?

— Ще ми трябва номерът на пивницата „О’Кифи“. — Обясних й точното местоположение. След няколко минути тя вече разполагаше с него, дори бе дала поръчката и ми подаде слушалката.

Връзката бе изненадващо добра. Можех да различа даже гласовете на посетителите на заден план.

— Със съдържателя ли говоря? — попитах човека, който се обади.

— Един момент. — После същият глас: — Ей, Джордж! Търсят те!