![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
Бях мечтал за това завръщане у дома, за мига, когато ще повикам слугите си и ще им наредя да донесат най-отбрани ястия за моите гости, но това, което видяха очите ми, ме накара да замръзна от ужас.
Тайната врата се отваряше към една скрита горичка в подножието на планината, но сега над нея се извиваше небосводът, а планината бе превърната в безформена купчина от скални късове. Наоколо се издигаха камари от телата на моите великани, които бавно се превръщаха в калта, от която ги бях създал. Извървях няколко неуверени крачки напред, страхувайки се от онова, което ще видя, и същевременно неспособен да свърна назад.
Дворецът бе срутен и опожарен. В опушените стени, които стърчаха нагоре, зееха неравни отвори от бомбардировките, на които е бил подложен.
Продължих нататък, следван от смълчаната процесия. Нямаше и следа от красотата, която бях създавал в продължение на хилядолетия. Останала бе съвсем малко ци, но и тя бързо се топеше.
Стигнах дърветата, под които се търкаляха телата на феите и на други същества — вече не бях в състояние да ги разпозная, тъй като бързо губеха формата си. Не бях изненадан, само ме прониза мъка, когато пресякохме една полянка и съгледах поваленото тяло на мъртвия Лун Шан в коритото на пресъхнал ручей.
Дори въздухът беше застоял и когато погледнах нагоре забелязах през разпадащата се атмосфера част от стената на бутилката.
— Предполагах — произнесох бавно и гласът ми прозвуча с твърдост, каквато не очаквах от себе си, — че някой може да е проникнал в това място. Мислех дори, че ще срещна тук врагове, останали да се позабавляват. Но и в най-страшните си кошмари не съм очаквал да се случи това.
Нечия ръка легна на рамото ми и го стисна леко, в опит за няма подкрепа.
— Съжалявам, Рен — произнесе Ли Пао.
— Защо? — попита Сливка. — Защо са разрушили всичко?
Ангъс ни накара да замълчим с властен жест. За първи път си дадох сметка колко уязвими сме тук, на открито. Огледах се, избрах близката стена и се скрих в сянката й. Останалите ме последваха.
— Какво има, Велики мъдрецо?
— Движение в двореца под нас, нещо сребристо в мрака — отвърна той. — Злосторниците сигурно са оставили постове.
Сребристо в мрака. Тези думи пробудиха странна асоциация в обезпокоения ми ум.
— Не можем да останем тук — прошепнах. — Аз ще ида напред и ще разузная обстановката. Ангъс, бъди готов да върнеш другите у дома при първия сигнал за опасност.
Махнах с ръка, за да потуша всякакви опити за възражение.
— Разполагах с много слуги, с най-различни създания. Може би някои от тях са оцелели и сега се спотайват сред руините. Ако не ни познаят, със сигурност ще ни нападнат. Но пък ако са враговете… толкова по-добре.
Продължих напред, изпълнен със сили и решимост да срещна противника открито, дори да изгубя и последното, което ми оставаше — моя живот. Защото, макар лишен от предишната си сила, вътре в себе си все още бях господарят Демон и дори Вис би трепнала при вида ми.
Но нито Вис, нито Тувон се появиха насреща ми, докато се спусках по стъпалата към миниатюрната градина, в която някога цъфтяха рози. Не ме очакваха там По Шиан и неговите помощници. Това, което се изправи срещу мен, облечено в причудлива ризница, наподобяваше стройните и доста ефирни форми на Разпилени лунни лъчи.
— Господарю Демон! — извика тя и в гласа й се долавяше нескрита радост. — Ти се върна, точно както се надявахме с татко!
— Не съм господарят Демон — произнесох с такава горчивина, че дори аз едва познах гласа си. — Трудно бих казал, че съм и Кай Рен. А като се оглеждам наоколо, готов съм да повярвам, че съм най-обикновен човек на име Харви Уон.
— Ти си Кай Рен — каза тя, — Богоубиеца и господарят Демон. А кои са другите, дето се спотайват зад теб на хълма?
— Това са тези, които ми помогнаха да се върна у дома.
— Повикай ги тук. Зная сигурно място, където можем да се скрием от враговете, разрушили това място. Там ще поговорим на спокойствие.
— Добре — кимнах, без да се колебая. Не ми оставаше нищо друго, освен да й се доверя.
— Но, моля те, побързай. Изложен си на голяма опасност без броня като моята.
Склоних да побързам, но най-вече заради хората, които ми бяха помогнали. Докато тичах нагоре по хълма, хрумна ми да ги върна обратно на Земята, но после реших, че няма да се съгласят и ще изгубя ценно време да ги убеждавам.
— Последвайте ме — махнах им с ръка, когато се приближих. — Открих един наш съюзник.
Тръгнахме надолу, а Сливка се изравни с мен и ме попита: