Господарят Демон [bg]

Припомних си фасадата на къщата и привидно безличния й вид. Наистина си беше свършила добре работата. Ли Пао сякаш прочете мислите ми, защото добави:

— Както ти казах, предпочитам да те скрия в града. — Той погледна към нахвърляните върху листа бележки. — Планове за действие?

— Надрасках някои идеи, но ще си призная, че съм доста объркан. Толкова много зависи от успешното ми завръщане в бутилката.

— Питам се — промърмори Ли Пао — дали е още на мястото си?

— Аз също.

Той се порови в чантата и извади грижливо увит пакет, в който, оказа се, е скрита кристалната купа.

— Защо не опитаме да погадаем върху местоположението на бутилката? — предложи Ли Пао. — По-добре, отколкото да я търсим из целия град. Ако враговете ти са научили за бягството, най-вероятно ще сложат постове, които да те чакат край нея.

Сливка прибра писмата от масата, настани се удобно и се зае да следи с професионален интерес действията на Ли Пао, който наливаше вода и олио в купата. Когато свърши, той се вгледа в гладката повърхност.

— Ето я къщата — произнесе не след дълго. — Виждам и стаята, в която е поставена бутилката. Виждам масата… тя е празна. Сега нека говори драконът.

Той млъкна и се заслуша. Когато отново вдигна глава, лицето му бе мрачно.

— Не е там. Младежът я е продал на някакъв колекционер за солидна сума — в брой.

— Проклятие! — изпуснах си нервите и стоварих юмрук върху масата. Новината, макар и очаквана, се оказа крайно неприятна.

— В такъв случай — запита съвсем прагматично Сливка — как ще се доберем до задната врата?

— Без бутилката — обясних, докато стисках в шепи чашата с кафе, за да си стопля дланите, — ще трябва ние, по-точно дядо ти, да синхронизира своя ци-резонанс с този на задния вход. Ще му е нужно известно обучение, но веднъж хване ли му цаката, няма да е особено трудно, особено с помощта на кристалната купа.

Ли Пао ме погледна със съмнение. Побързах да изясня нещата.

— Не зная на какво точно са те учили, но истината е, че когато гадаеш, отваряш ума си към ци-резонанса на уреда, с който си служиш. Това е причината за съществуването на толкова много и различни прибори за гадаене: идзинови пръчици, кристални топки, карти таро, рунически камъни, съдове с вода…

Старецът кимна.

— Въпросът не е в материала или в уреда, а в желанието и начина. Разбираш ли?

— Може би — рече той. — Но продължавай.

— Веднага щом постигнеш споменатия резонанс и дадеш израз на желанието си, започваш да получаваш информация.

— Но защо някои предмети, като драконовата купа например, са по-подходящи за тази задача?

— Защото техният създател — поклоних се леко — е заложил някои по-особени свойства в структурата им. Би могъл да гадаеш и върху купа за хранене, пълна с дъждовна вода, но енергията ци на съда ще бъде разфокусирана и ще ти е необходимо далеч по-голямо усилие и воля, за да постигнеш искания резултат. Всеки малко по-надарен гадател би могъл да се справи с драконовата купа, а майстор като теб не само вижда изображения, но също така драконът му „говори“ — тоест дава допълнителни пояснения.