Господарят Демон [bg]

— Разпилени лунни лъчи, това са моите приятели. Ли Пао, човешки магьосник, неговата внучка Сливка, специалист по фен шуй, както и Ангъс от Хълмовете, ирландски сидхи.

— Добре дошли в моя временен дом — отвърна Разпилени лунни лъчи. — Имам няколко сгъваеми стола, но боя се, че няма да стигнат за всички.

— Дайте на дядо — помоли Сливка и се настани направо на пода. — На мен и тук ми е удобно.

Разпилени лунни лъчи поднесе стол на Ли Пао и се обърна към мен.

— Господарю Демон?

Приех. Третият стол бе поставен между нас вместо маса. Разпилени лунни лъчи също седна на пода, но нещо в позата й намекваше за липса на крайници под дългото наметало.

— Сигурна съм, че си задавате въпроса какво търся тук — заговори тя.

Все още не бях преодолял напълно шока от видяното в бутилката, тъй че присъствието й не беше сред въпросите от първостепенна важност.

— Много въпроси си задавах — отвърнах уклончиво. — Какво всъщност е станало?

— Първо бих искала да узная какво се е случило с вас, господарю?

— Постъпих като глупак — признах, без да му мисля. — Разговарях твърде искрено с онези, на които се бях доверил, без да го заслужават. Те ме лишиха от силата ми и ме запратиха на Земята — без съмнение, с цел да ме използват, когато отново им стана необходим. Сега съм само такъв, какъвто ме виждаш — обикновен, беззащитен човек.

В този момент се стопиха и най-малките ми съмнения в лоялността на Разпилени лунни лъчи. Сянка на ужас и съжаление се спусна върху красивото й лице. Чашата се изплъзна от парализираните й пръсти и тя направи нескопосан опит да изтрие мокрите петна от наметалото си.

— Господарю Демон!

— Това е всичко — прекъснах я аз. — А сега, дете, разкажи ни за случилото се тук.

Тя се втренчи в мен, неспособна да повярва, че мога да запазя спокойствие след всичко, което бях преживял. После изтри сълзите си с ръка и подхвана своя разказ:

— Малко след като Вис те е пратила на Земята, тя разпали своята жадувана война.

— Война? — подскочих аз. — Срещу боговете?

— Срещу боговете и срещу демоните. Съобщи ни условията си едва след като утихнаха първите сражения и започнаха преговорите. Вис настоява да бъде призната за абсолютен владетел на Кон Ши Дзи, с неограничена власт над всички негови ресурси — както материални, така и мистични, за да може, разполагайки с тях, да организира нов щурм на Първородния свят.

— Но защо мисли, че този път ще спечели? Вече пет хиляди години демоните правят напразни опити да си върнат Първородния свят.

— Заради няколко причини — обясни Разпилени лунни лъчи, като ги изброяваше на пръсти. — Първо: възнамерява да използва цялата натрупана енергия в Кон Ши Дзи за тази атака.

— Но това означава, че ще останем и без капчица ци, ако бъдем принудени да отстъпим!

— Така е. Тя обаче смята, че мисълта за наличния резерв е причината, поради която демоните са губели предишните войни. Втората причина за нападението е, че този път е открила съюзници сред боговете.

— Съюзници? — повторих аз, мислейки за По Шиан. — Да, аз също имам подобни сведения.