Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Не.
Томи следеше екрана на портативно GPS устройство и малко непохватно — заради превръзката — сверяваше показателите с разгъната в скута си топографска карта. От време на време поглеждаше вдясно, където според очакванията му трябваше да се появи първата от трите ферми, отбелязани от Марк.
— Мислиш си, че съм луд да обикаляме тук — обади се Уолт.
— Казал ли съм нещо?
— Това е единствената ни сламка: три точки върху карта.
— Може пък да е достатъчно — отвърна Брандън.
Уолт стисна здраво волана и това нямаше нищо общо със заледения път, по който се движеха.
— Имаше един период, в който исках тя да се върне — каза той.
Брандън насочи вниманието си върху GPS устройството и после за стотен път зарея поглед през прозореца.
— Ако те уволня, ще изляза злопаметен. Може да решиш и да ме съдиш.
Брандън посегна към дръжката на вратата.
— Ако искаш, мога да сляза и тук. Ще повървя до вкъщи; едва ли са повече от двеста-триста километра.
— Говоря за момичетата — каза Уолт. — На първо място, преди всичко друго, стоят момичетата.
— По дяволите — прошепна Брандън. — Нека прекратим този разговор!
— Ако искаш да чукаш жена ми, твоя си работа. Не мога да ти се бъркам. Но покрай нея клатиш и мен. Ето затова трябваше да се сетиш. — Той обърна поглед към Брандън.
— Мислиш, че не съм ли?
— В полицията на Кечъм има вакантно място. В Белвю също, доколкото знам.
Предложението увисна в препускащия по пустия път автомобил. Уолт се почувства дребен и жалък.
— Струва ми се — каза Брандън високо, сякаш последната им размяна на реплики беше минала покрай ушите му, — че няма да успеем да стигнем дотам. Не ми се вярва пътят да е почистен.
— Почистен ще е — отвърна Уолт. Брандън го погледна изненадано. — Марк е ходил там на повикване. А в тази долина няма какво друго да е било, освен овце или крави. Със сигурност чистят пътя, за да могат да ги хранят. Сателитните изображения показаха четири или пет кръга, струпани някъде тук. Със сигурност е ферма. — Още щом каза това, във високата пряспа край пътя неколкостотин метра по-нататък се появи процеп. Уолт намали скоростта. — Готов съм да се обзаложа, че роптае — каза той. — Че караваната ти е твърде тясна, че работиш прекалено много.
— Затова ли ме помоли да те придружа, шерифе? Стараеш се да ограничиш свободното ми време?
— Аха.
Брандън се намръщи. Не очакваше да чуе истината.
Не го показваше, но чувството за вина го изгаряше отвътре, а Уолт не спираше да човърка с пръст раната му.
— Уведоми ли шерифа на Леми? — попита Брандън.
— Може и да съм забравил — отвърна Уолт.
— Защото…
— Леми е малко по-особен окръг. Тук не можеш да хвърлиш камък, без да улучиш нечий братовчед или племенник. Всички са твърде близки помежду си. Не исках да им давам възможност да репетират каквото и да било предварително.
— Какво да репетират?
— Откъде да знам.
— Защо тогава го казваш?
— Има причина за смъртта на Ранди. Може да е заради бракониерството, но аз не съм толкова убеден. Мисля си, че е заради якето, което носеше. Якето на Марк. Сега пък Марк е отвлечен, а освен това се оказа, че в кръвта на Ранди е имало същата комбинация от сънотворни. Предполагам, че смъртта на Ранди е била случайност и че всичко се върти около Марк и онова, което е криел в хижата си — каквото и да е било то. Тоест някоя или всички от тези ферми са замесени.
— Не думай!
— Кое би могло да вкара ветеринар в беля? Една мисъл ми се върти в главата непрекъснато — луда крава. Това е нещото, което всеки фермер — какво остава пък за старата гвардия в този район — би се постарал всячески да запази в тайна.
Брандън спря да обръща внимание на картата в скута си. Беше се наклонил към Уолт и поглъщаше всяка негова дума.
— Питаш какво биха могли да репетират? — продължи шерифът. — Например някоя измишльотина, с която да се опитат да ни баламосат защо Марк е посещавал този район и защо е забучвал шибани знаци върху карта, за да отбележи местоположението на чифлиците им. Някоя история, която няма да има нищо общо с истинската причина, поради която са го викали тук.
— Луда крава.
— Трябва да е нещо такова. Нещо голямо. Нещо, което да обясни защо истината има такава висока цена.
— Но защо да си усложняват живота с отвличане? Старата гвардия борави чудесно с пушката. Подобни сантиментални похвати не им отиват особено.