Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Отново насочих вниманието си към Кейт и се наведох към нея. Опитах да видя по лицето й някакъв признак, който да ми даде представа за умственото й състояние, но физиономията й не разкриваше нищо.
Доколкото знаех, има различни степени на умствено увреждане и трябваше да се подготвя за всичко от слабо до… каквото и да било.
Мина още половин час. Отбиха се няколко сестри, като една ми донесе кафе. Помолих за химикалка и бележник, за да мога да си водя бележки.
Използвах времето да си припомня подробно събитията отпреди три години и да се опитам да приложа този безрадостен опит към онова, което предстоеше. Искаше ми се Кейт да можеше да ми помага в това и бях сигурен, че щеше да има някои идеи, които да прехвърлим.
По едно време реших да се разходя в коридора, но ми се стори, че тя помръдва.
Загледах я внимателно. Тя помръдна глава, после видях дясната й ръка да потрепва. Понечих да натисна копчето за повикване, но реших да изчакам.
На всеки няколко минути помръдваше ръка или крак, а главата й се въртеше от едната страна на другата.
Наведох се и я докоснах по ръката.
— Кейт?
Тя отвори очи, но продължи да се взира в тавана.
— Кейт?
Тя обърна глава към мен и погледите ни се срещнаха.
— Кейт. Чуваш ли ме? Никаква реакция.
Тръбата за дишане не й даваше да говори, така че взех ръката й в моята и казах:
— Стисни ми ръката, ако ме чуваш.
След няколко секунди тя стисна ръката ми. Усмихнах се и попитах:
— Знаеш ли кой съм?
Тя впери поглед в мен, после кимна колебливо.
— Стисни ми ръката, ако знаеш защо си тук и какво ти се случи — казах.
Тя си дръпна ръката от моята.
— Кейт? Кимни, ако знаеш защо си тук.
Тя вдигна дясната си ръка и направи някакви неопределени движения, които приличаха на тремор или начало на пристъп. Посегнах към копчето, но после осъзнах, че се прави, че държи химикалка.
Грабнах химикалката и бележника от шкафчето и ги пъхнах в ръцете й:
Тя написа нещо, след което обърна бележника към мен. На него пишеше:
Защо ми задаваш тези тъпи въпроси?
Усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Наведох се и я целунах по бузата.
Четвърта част
Южната част на щата Ню Йорк
16
Асад Халил погледна през пътеката към гледащия на запад прозорец на чартърния Чесна Сайтейшън, който започваше да се спуска към републиканското летище на Лонг Айланд. В далечината, на около шейсет километра, се виждаше силуетът на остров Манхатън. Полетът от окръжното летище Съливан дотук бе продължил двайсет и шест минути.
От прозореца на десния борд се виждаше огромно гробище с хиляди бели кръстове и надгробни камъни, подредени в редици по зелени поля. В Либия мъртвите не се нуждаеха от такава плодородна земя, защото Коранът обещаваше, че душите им ще се възнесат в рая с неговите непресъхващи потоци и отрупани с плодове дървета.
Двамата му братя, двете му сестри и майка му, които бяха загинали при американските бомбардировки, бяха погребани в прости гробове в началото на пустинята до баща му, който бе убит пет години преди това от ционистите. Сега всички те със сигурност бяха в рая, защото бяха направени на мъченици от неверниците. А той, Асад Халил, беше получил специален статус от великия водач полковник Кадафи като единствен оцелял от семейството мъченици. И с този статус вървеше и огромната отговорност — отмъщението.
От високоговорителя се разнесе гласът на втория пилот:
— Ще кацнем след две минути, господин Деметриос. Моля, закопчайте колана си и вдигнете облегалката на седалката.
Докато самолетът подхождаше към летището, Асад Халил си припомни за момент интересния скок с парашута. Мъчеха го две мисли. Едната бе, че не можеше да е абсолютно сигурен, че е убил жената; втората — че трябваше да се възползва от възможността и да застреля онзи Кори.
Колкото до жената — съпругата на Кори, — тя бе дръпнала главата си и той не беше успял да й пререже гърлото докрай. Не беше свикнал жени да упражняват физическа сила срещу мъж и макар да знаеше, че това е възможно, постъпката й все пак го беше изненадала. Така или иначе, беше прерязал сънната й артерия и тя несъмнено бе изгубила много кръв и беше умряла, преди да стигне до земята.