Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Какво общо има това с разкриването на шпионите на Акома?
Инкомо приглади халата си със суетенето на птица, оправяща разрошените си пера, и с показно търпение уточни:
— Нашето нападение целеше да проследи изтичания на информация. И иначе твърде способният Началник на шпионите на Мара току-що потвърди вината на един или и на тримата заподозрени в нашето домакинство. Всичко е в точния разчет, милорд Десио. Ако бяхме подготвили атака срещу някой по-съществен търговски товар от зърното, целта ни със сигурност щеше да бъде забелязана.
— Напълно възможно е тук да се разиграва нещо друго — каза Тасайо. — Толкова рехав гарнизон като на Мара едва ли щеше да реагира с толкова сила на такава дребна заплаха. Тази свръхреакция е многозначителна. — Замълча и се навъси. — Да допуснем, че действието ни по някакъв начин е осуетило важен план на Акома. Да допуснем, че току-що сме се натъкнали на следващия им ход против нашите интереси. Държали са отчаяно да не пленим тази стока, готови са били да заплатят цена много над цената на зърното или нищожна загуба на чест с изоставянето на малък керван.
— Виж, това наистина си струва да се проучи — намеси се Инкомо. — Нашият пълномощник в Сулан-Ку съобщава, че след нападението ни Акома са удвоили охраната на всичките си търговски кервани. Кръжат слухове, че под всяка крина зърно лежат скрити тайни стоки. Ако се съди по оживената потайна дейност, бихме могли да заключим, че става въпрос за истинско съкровище. Съкровище, което нашите врагове са решени на всяка цена да запазят в тайна. — Възбудата му се стопи в обезсърчена въздишка. — Как съжалявам, че нямаме осведомител във вътрешния кръг на домакинството на Мара! Нещо важно е в ход тук, нещо, което за малко почти да открием при набега си при Сулан-Ку. Иначе защо едно нищожно нападение ще предизвика толкова старателно противодействие?
Десио се пресегна за чашата си и разбърка последните бързо топящи се парчета лед.
— Пратила е вестоносци и в Достари. Несъмнено за да покани Чипино от Ксакатекас на преговори, щом се върне от границите. Ако приеме, Акома почти със сигурност ще спечелят съюз.
Тасайо, равнодушен пред възможността за такъв неприятен развой, каза:
— Да го оставим това засега, братовчеде. Имам дългообхватен план за Мара. Може да отнеме две години, докато се осъществи.
— Две години! — Десио тресна чашата си на страничната масичка. — Ако онзи кошер на чо-джа ражда воини, всяка пролет именията на Мара ще стават все по-недосегаеми.
Тасайо махна с ръка.
— Нека Мара да укрепва силите си у дома. Защото няма да се разправим с нея на собствения й терен. Мина времето, когато можехме да мечтаем, че ще завладеем имението й със сила. — Гласът му стана замислен. — Бихме спечелили, разбира се, но ще сме толкова изтощени, че няма да оцелеем от сигурната атака на други врагове. На мястото на Чипино от Ксакатекас или Андеро от Кеда бих се зарадвал от едно открито стълкновение между Акома и Минванаби.
Десио се дразнеше, когато някой друг се опитваше да му казва какво да прави, и сърдито засмука последното кубче лед между зъбите си. После каза:
— Може да съжаля, че така припряно обрекох кръвта на Минванаби, ако не успеем да съкрушим Акома. Надявах се, че това ще подтикне хората ни да решим проблема по-бързо. Но Червеният бог не ни даде срок… — Погледна към тавана и направи знака за късмет, в случай че е сгрешил. — Тъй че може би ще е добре да продължим предпазливо. Не можем да хабим по петдесет опитни воини за всеки маловажен керван със зърно, нали така? — Кимна и добави: — Да чуем плана ти, братовчеде.
Тасайо не отговори пряко, а попита Първия съветник:
— Още ли действат контрабандисти между империята й пустинните земи в Цубар?
Инкомо сви рамене.
— Почти сигурно. Номадите все още ламтят за луксозни стоки, особено нефрит и коприна. И трябва да внасят мечове отнякъде, тъй като в пустинята не виреят смолисти дървета.
— Тогава предлагам да пратим емисар до руините на Банганок и да предложим на номадите оръжия, нефрит и богати подкупи, за да подновят набезите си на границите.
— Да, така силите на Ксакатекас ще са ангажирани — изпревари Десио мисълта му. — Връщането му на континента ще се забави, заедно с всякакъв възможен съюз с Мара.
— Това е най-малкото предимство, милорд. — Тасайо измъкна пръстите си от ръкавицата за стрелба, разтърка длани, сякаш да ги разгрее, преди да стисне дръжката на меча, и очерта стъпките на дръзкия си план.
Минванаби щяха да развият отношения с пустинните разбойници, като започнат с подкупи, за да задържат силите на Ксакатекас ангажирани в отбраната. За две години подкупите щяха да нарастват и да създадат привидност за съюз. Войници на Минванаби щяха да се влеят в отрядите по границата, преоблечени като племенни съюзници. В точно преценен момент на границите на империята щеше да се извърши мащабно нападение. На спешно заседание Висшият съвет щеше да заповяда на Господарката на Акома да се притече на помощ на Господаря на Ксакатекас.