Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Думите му изпълниха Десио с радост.
— Чудесно, братовчеде. Репутацията ти е незаслужено пестелива. Ти си по-способен, отколкото ми бе съобщено. — Кимна въодушевено. — Добре, да започнем подготовката на тези планове. Ще изоставим бързането в полза на резултата.
— Да — потвърди Тасайо. — Имам да уредя много неща, милорд. Планът ни трябва да се придвижва съвършено, иначе рискуваме да си спечелим враждебността на два издигащи се дома. Армията, която ще събираме през следващите две години, трябва да се прехвърля тайно на малки отряди с лодки до Лама, после на запад по крайбрежния път до Банганок. Никой не трябва да заподозре прехвърлянето на войски. А когато Ксакатекас бъдат силно притиснати, трябва да сме готови да убием Кейоке в първия миг, в който се окаже уязвим. — Примига унесено, после погледът му се съсредоточи върху Десио. — Да, за много неща трябва да се погрижа. Моля за позволението на милорд да напусна.
Десио му махна да си тръгва. Въпреки че точно сега въпросите на протокола му бяха последната грижа, Тасайо се изправи и направи съвършения си поклон. Инкомо отново се зачуди дали зад това съвършено държане не се крие престъпна амбиция й след като братовчедът излезе, се наведе към господаря си и прошепна тихо въпроса си.
Десио се вцепени от изненада.
— Тасайо? Да предаде своя господар? — възкликна той неуместно силно. — Никога! — Убедеността му граничеше със сляпа вяра. — Откакто се помня, Тасайо е бил пример за всички ни. До момента на въздигането ми в ранга на Господар сигурно с радост щеше да ми пререже гърлото, за да спечели мантията на Минванаби, но щом заех мястото на баща ми, се покори на властта ми. Той е олицетворение на честта и е страшно умен. И от всички мъже на служба при мен именно той ще ми поднесе натамито на Акома.
След тези думи Десио плесна с ръце да повика слугите и поиска хубави млади робини да се къпят с него в хладните води на езерото.
Инкомо се поклони, примирен, че докато Десио прави незаконни деца, на Тасайо ще му трябва помощ, за да пусне в ход големия си замисъл за унищожението на Мара. Дори да изпитваше някакво негодувание от това, че Тасайо си бе присвоил ролята му, Първият съветник го криеше дори от самия себе си. Беше верен на своя господар. Докато Тасайо служеше на интересите на Минванаби, Инкомо не таеше никаква ревност в гърдите си. Освен това, промъкна се в ума му лукавата мисъл, често се случваше млади господари на Велики домове да претърпяват ранна смърт. Докато Десио не се оженеше и не създадеше наследник, Тасайо оставаше следващият в родословната линия за владетелската мантия. Случеше ли се Десио да загине преждевременно, никак нямаше да е добре някой, наследил неочаквано титлата, да е недоволен от сегашния Първи съветник.
Инкомо махна на един слуга и той се притече да изпълни желанията му.
— Извести Тасайо, че съм на негово разположение за всичко, за което ме сметне за достоен, и че с радост бих предложил скромните си усилия във великото му начинание.
След като слугата се отдалечи бързо, Инкомо помисли дали да не си поръча хладка баня и хубава жена, която да измие потното му уморено тяло. Бързо обаче пропъди това капризно желание и се надигна от възглавниците. Твърде много работа оставаше несвършена. Освен това, ако беше разгадал правилно младия Тасайо, той щеше да го повика до час.
Мара вървеше между редиците цветя кекали с кошница на рамо. Посочи един цвят и каза:
— Този.
Слугата, който стъпваше по петите й, послушно се наведе и отряза цветето с остър нож. Слугата до него държеше фенер, за да му свети в сенките на ранната вечер. Първият слуга вдигна тъмносиния цвят, огледа го за миг да се увери, че венчелистчетата му са непокътнати, а след това с поклон го подаде на Господарката. Тя го вдигна до носа си, за да се наслади на аромата, преди да го добави към вече събраните в кошницата.
Хадонрата Джикан изникна отнякъде и заситни след Мара.
— Клисурата между двете най-южни ливади за нийдра е наводнена, милейди.
Мара посочи друго цвете, което искаше да отрежат, и устните й се извиха в усмивка.
— Добре. Мостът ще бъде довършен преди пазарния сезон, нали?
— Вече наковават дъските, господарке. Джиду от Тускалора пише ежедневно и бърше пот, моли за разрешение да превози добивите си чоча-ла по клисурата с лодка. Но както учтиво изтъкнах от твое име, милейди, законният начин, на който се съгласихте, когато купихте земята, допуска само фургони.