Слуга на Империята

После попита двамата си съотечественици какво ги е сполетяло след плена.

Смуглият и някак загадъчен Пъг го изгледа твърдо.

— Бързо се учиш. Скуайър съм и ако бяха разбрали, че това означава дребен благородник, щяха да ме убият още първия ден. Но не разбраха. Казах им, че съм слуга на херцога, и решиха, че е черна работа. — Огледа забързаните покрай тях роби на Акома, чиято единствена грижа бе да изпълняват нарежданията на хадонрата. — Нов си за тази робска работа, Кевин. Добре е да запомниш, че цураните могат да те убият без никакви угризения, защото вярват, че един роб не притежава никаква чест. Кевин от Зюн, внимавай много, защото участта ти може да се промени по най-случайна прищявка.

— Проклятие — измърмори Кевин. — Значи не дават хубави моми за добро поведение?

Лаури се ококори, а след това се разсмя гръмко. Смехът му привлече вниманието на един воин Шинцаваи, той извърна глава към тях и мидкемиецът млъкна и се сви. След миг войникът им обърна гръб и Лаури въздъхна и каза:

— Не си загубил чувството си за хумор, като гледам.

— Ако не можеш да се смееш, все едно си умрял — отвърна Кевин.

Лаури избърса лицето си с топнат в легена парцал и рече:

— Омръзна ми да го повтарям на това джудже.

Пъг го изгледа със смесица от обич и досада.

— И това го казва глупак, който едва не загина, за да ми спаси живота. — После въздъхна. — Ако онзи млад благородник Шинцаваи не беше в блатата… — Тонът му стана сериозен. — Всички мъже, които бяха пленени с мен през първата година на войната, са мъртви, Кевин. Научи се да се приспособяваш. Цураните имат едно понятие за уал, онова съвършено място вътре, където никой не може да те докосне. Докосна с пръст Кевин по гърдите. — Там вътре. Научи се да живееш там вътре и ще се научиш да живееш тук отвън.

Червенокосият кимна. Огледа се, видя, че Джикан го наблюдава, и тръгна да напълни легена, като кимна със съжаление на Лаури и Пъг. Ако можеше, вечерта щеше да се измъкне и да прекара малко време с тези двамата.

Но вечерта му дадоха още работа, а накрая, капнал от умора, го отведоха да спи в заделената му стая. На вратата имаше страж, така изобщо нямаше смисъл да опитва да се види със съотечествениците си. Но дълго през нощта чуваше смътни гласове, думи, които едва можеше да долови — думи на родния си език.

Въздъхна безсилно, разбрал, че приятелите му са се събрали и си говорят с двамата от кервана на Шинцаваи. Щеше да научи клюките от втора ръка следващия път, щом се отвореше възможност да поговори с Патрик или с някой от другите. Но това, че беше лишен от живия контакт, усили тъгата му по дома както никога, откакто беше в плен.

— Проклета кучка — прошепна той, заровил лице в твърдата възглавница. — Проклета кучка!