Слуга на Империята

Десио нямаше какво да възрази и се изсмя възхитено.

— Мисля, че приключих — каза Тасайо. — Няма нужда да чакаш цял час, милорд. Ще дойда с теб.

Десио прегърна братовчед си през рамо и двамата заслизаха по склона.

Първият съветник на Минванаби ги посрещна в тайния кабинет с мокра от банята коса и изправен като острие на меч гръб. Беше ранобуден човек и оглеждаше именията още в сутрешните часове. Следобедите прекарваше в работа над счетоводните книги, но годините гледане на изгревите му бяха придали загрубелите черти на стар пълководец. Наблюдаваше с проницателността на командир, докато правеше поклона си пред двамата братовчеди.

Лорд Десио се потеше, макар вече да бе изпил три големи чаши напитки с лед. Бегачите капваха от умора, за да го подсигуряват с редкия лукс. В разгара на лятото, когато снежната покривка по северните върхове намаляваше, жаждата на младия Господар за студени блюда вече не можеше да бъде утолена и тогава той се обръщаше към пиенето, но за разлика от баща си, не спираше по залез-слънце. Със спотаена безсилна въздишка Инкомо изгледа Тасайо, който още носеше бронята си и ръкавицата за стрелба, но не показваше никаква умора от часовете упражнения. Единствената му отстъпка пред удобството бяха леко разхлабените връзки на гърлото му. По всяко време, дори в тъмни зори, Тасайо бе в пълна готовност да се отзове на бойния призив.

— Тасайо най-после е измислил план как да победим Акома — започна Десио, след като Първият съветник зае мястото си на възглавниците под церемониалния подиум.

— Това е добре, милорд — отвърна Инкомо. — Току-що получихме вест за нашата засада на кервана с тиза на Акома.

— Как мина? — Десио се наведе напред, обзет от нетърпение.

— Лошо, милорд. — Изражението на Инкомо бе вдървено. — Победени сме, както се очакваше, но цената е много по-висока от предвиденото.

— Колко висока? — Гласът на Тасайо прозвуча отчуждено.

Инкомо измести тъмните си очи към братовчеда и бавно отвърна:

— Всички мъже, които пратихме, са убити. Петдесет ездачи.

— Петдесет!? — възкликна Десио отвратено. — Проклета жена! Нима всеки ход, който избере, трябва да й печели победа?

Тасайо се потупа с пръст по брадичката.

— Може така да изглежда засега, братовчеде. Но победата е в последната битка. Рано или късно ще разберем къде Мара е уязвима. — Погледна Инкомо и попита: — Как врагът ни постигна такъв пълен успех?

— Лесно — отвърна Първият съветник. — Имаха три пъти повече охрана, отколкото очаквахме.

Тасайо помисли над това, отпуснал неподвижно ръце на коленете си. После каза:

— Очаквахме да знаят, че ще ги нападнем. Това, че са сложили толкова много охрана, ни казва две неща: първо, че си пазят стоката като зениците на очите си, и второ… — Очите му се разшириха от внезапно хрумнала му идея. — Онзи проклет кошер чо-джа трябва да ражда воини като нефритени мухи!

Десио го изгледа объркано.