Слуга на Империята

— Не можах да спя.

— Нима?

Лъскава зелена муха кацна на носа на слугата, но той дори не трепна, не мигна даже когато насекомото запълзя по окото му. Като награда за съвършеното му самообладание Тасайо най-сетне му кимна да я изгони. Робът го направи с благодарност, научен от ударите на камшика да се отпуска само когато му позволят.

Тасайо оглади перата на последната стрела и изчака братовчед му да продължи.

— Не можах да спя, защото минаха месеци, а все още не сме разкрили шпионите на Акома — каза Десио.

Тасайо сложи стрелата на тетивата, опъна лъка и я пусна с плавно движение. Стрелата се понесе в ярката утрин и се заби в нарисуваното сърце на едно от далечните сламени чучела.

— Знаем, че са трима — заговори спокойно воинът. — И полето е стеснено. Открихме изтичане на информация от казармите, от търговеца на зърно и също от някой, който работи в кухните или сред домашния персонал.

— Кога ще научим имената на тези предатели?

Изпънал лъка, Тасайо изглеждаше напълно съсредоточен, но миг след като стрелата излетя от тетивата, отвърна:

— Ще научим повече тази сутрин, когато чуем каква съдба е сполетяла щурмовия ни отряд. Оцелелите би трябвало вече да са се върнали. — Нагласи нова стрела и продължи: — Освен това разкриването на шпионите е само първата крачка в подготовката за много по-големия ни план.

— Кога все пак ще даде резултат великата ти кампания? — избухна Десио. — Искам Акома да рухнат!

Нови две стрели излетяха и пронизаха точно мишените.

— Търпение, братовчеде. — Тасайо постави трета стрела и я отпрати във врата на най-далечното сламено чучело. — Желанието ти е Акома да рухнат невъзвратимо, а разумният човек планира грижливо. Най-добрите капани се залагат тайно и са невидими, докато не хлопнат.

Десио въздъхна тежко. Личният му слуга притича да намести възглавница под него, докато отпускаше туловището си на тревата.

— Ще ми се да имах твоето търпение, Тасайо. — В раздразнения му тон се прокрадна завист.

— Но аз не съм търпелив човек, братовчеде. — Стрелите заизлитаха на равни интервали и едно от сламените чучела се катурна, нанизано като игленик. — Бавенето ме дразни също като теб, а може би и повече, господарю — аз мразя да чакам. — Огледа далечните си мишени, за да прецени стрелбата си. — Но още повече мразя порока на нетърпението в себе си. Един воин трябва да се стреми към съвършенство, като съзнава много добре, че то е недостижимо.

Десио разтвори потния си халат и замаха с ръка да се разхлади.

— Нямам търпение, признавам. И не съм надарен с достатъчно координация за бойното поле като теб.