История на вечността (Есета и разкази)

Свирепият глиган на наводнението скочи върху покривите на кита. Мечката на потопа умори древния път на платноходите, бикът на вълнението строши веригата, която привързва замъка ни.

Високопарността е едно безумство на академичния ум; стилът, зашифрован от Снори, е вбесяване и почти свеждане до нелепост на едно предпочитание, присъщо на цялата германска литература: към сложните думи. Най-древните паметници на тази книжнина са англосаксонските. В Беоулф, чиято година е седемстотната, морето е пътят на платната, пътят на лебеда, потирът на вълните, банята на ястреба, пътят на кита; слънцето е пламъкът на света, радостта на небето, безценният камък на небето; арфата е дърво на ликуването; мечът е остатъкът от чуковете, другарят по бран, светлината на битката; китът е играта на мечовете, дъждът от желязо; корабът е прекосителят на морето; змеят е заплахата на привечерта, пазителят на съкровищницата; тялото е обиталището на костите; кралицата е плетачката на мира; кралят е господарят на пръстените, златният приятел на хората, водителят на мъже, разпределителят на имущества. Също и корабите на Илиада са прекосители на морето — почти презокеански, а царят — цар на мъже. В житията от осемстотна морето е също тъй къпалището на рибата, пътят на тюлените, езерото на кита; слънцето е пламъкът на мъжете, пламъкът на деня; очите са скъпоценностите на лицето; корабът е конят на вълните, конят на морето; вълкът е обитателят на горите; битката е играта на щитовете, полетът на копията; копието е змията на войната; Бог е радостта на воините. В Бестиария китът е пазителят на океана. В баладата на Брунабурх — вече от деветстотната — битката е общението на копията, скърцането на знамената, причастието на мечовете, срещата на мъжете. Скалдите боравят точно с тези същите фигури; тяхната обнова била поройният порядък, в който ги сипели, и съчетанието помежду им като основи на най-сложни символи. Трябва да се предполага, че времето е спомогнало. Само когато викингова луна е била непосредствена равностойност на щит, поетът е могъл да формулира равенството змия на луната на викингите. Този момент настъпил в Исландия, не в Англия. Насладата от съставянето на думи продължила в британската книжовност, но под различни облици. Одисеите на Чапман (година 1614) изобилстват с причудливи примери. Някои са красиви (сладкопръстната утрин, вълноплаващ); други — чисто зрителни и графични (щом дамата бяло-червенопръстна); трети — любопитно непохватни (кръглоумната кралица). До такива приключения могат да отведат германската кръв и гръцкото четиво. Ето и някакво цялостно погерманчване в един Словник на английската реч, предлагащ поправките, които преписвам: отдихалище вместо гробище, умосръчност вместо логика, четиристранник вместо четириъгълник, извънгруповик вместо преселник, потодупка вместо пора, космоунищожител вместо депилатоар, безстрашник вместо храбрец, парче по парче вместо постепенно, родознание вместо родословие, челюстолаене вместо възражение, бледонадеждност вместо отчаяние. До такива приключения може да отведе английският и едно носталгично познаване на немския…