История на вечността (Есета и разкази)
- Автор: Борхес Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на вечността (Есета и разкази)». Краткое содержание книги:
ПОСЛЕПИС ОТ 1962. Аз писах някога, повтаряйки други люде, че алитерацията и метафората са били основните съставки на древния германски стих. Двете години, които посветих да изучавам англосаксонските текстове, ме карат днес да променя това твърдение.
За алитерациите разбирам, че са били по-скоро средство, отколкото цел. Предназначението им е било да бележат думите, върху които трябвало да се наблегне. Доказателство за това е, че гласните, които били отворени, сиреч много различни една от друга, алитерирали помежду си. Другото е, че в древните текстове не се забелязват пресилени алитерации от вида afair field full of folk, датираща от XIV век.
Относно метафората като насъщен елемент на стиха разбирам, че пищността и сериозността, които има в сложните думи, били харесвани и че кенингите изпърво не били метафорични. Така двата начални стиха на Беоулф включват три кенинга (датчани с копие, някогашни дни или дни години, крале на народа), които наистина не са метафори и не е нужно да стигнеш до десетия стих, за да се натъкнеш на някой израз като хронрад (път на кита — морето). Метафората, прочее, не ще да е била основното, а както последвалото сравнение — късно откритие на литературата.
Сред книгите, които ми бяха най-полезни, трябва да упомена следните:
Новата Еда от Снори Стурлусон. Превод на Артър Джилкрайст Бродър. Ню Йорк, 1929.
По-новите Еди с така нареченото първо граматическо съчинение. Превод на Густав Некел и Феликс Ниднер. Йена, 1925.
Ида. Превод на Хуго Герлинг. Лайпциг, 1892.
Песните Еда с граматика. Превод и бележки от доктор Вилхелм Раниш. Лайпциг, 1920.
Волсунга сага с някои песни от Стара Еда. Превод на Ейрикур Магнусон и Уилям Морис. Лондон, 1870.
Историята на изгорения Нял. От исландския текст на Сага за Нял от Джордж Уеб Дейсънт. Единбург, 1861.
Сага за Гретир. Превод на Ейнзли Хайт. Лондон, 1913.
Историята на Годен Снори. Превод на Феликс Ниднер. Йена, 1920.
Исландската култура по времето на викингите от Феликс Ниднер. Йена, 1920.
Англосаксонска поезия. Подбор и превод на Р. К. Гордън. Лондон, 1931.
Делата на Беоулф. Преработил в съвременна проза Джон Ърл. Оксфорд, 1892.
Хорхе Луис Борхес
Метафората
Историкът Снори Стурлусон, който в своя заплетен живот е направил толкова неща, съставил в началото на XIII век речник на традиционните фигури на исландската поезия, в който се чете например, че чайка на омразата, сокол на кръвта, кървав лебед или червен лебед означават гарван; а покрив на кита или верига на островите — морето; дом на зъбите — устата. Преплетени в стиха и носени от него, тези метафори отреждат (или отреждали) приятно учудване; после усещаме, че няма чувство, което да ги оправдае, и ни се виждат трудоемки и безполезни. Установил съм, че същото нещо става с фигурите на символизма и на маринизма.
В „съкровена студенина“ и в „неостроумно остроумие“ можа да обвини Бенедето Кроче бароковите поети и оратори от XVII век; в перифразите, събрани от Снори, виждам нещо като довеждане до безсмислица на всяко намерение за изработване на нови метафори. Лугонес или Бодлер, подозирал съм го, са се провалили не по-малко, отколкото придворните поети на Исландия.
В книга трета на Реторика Аристотел забелязал, че всяка метафора възниква от интуицията за аналогия между сходни неща; Мидълтън Мъри изисква аналогията да бъде действителна и дотогава да не е била забелязана (Области на съзнанието, II, 4). Аристотел, както се вижда, основава метафората върху нещата и не върху езика; тропите, запазени от Снори, са (или изглеждат) резултат от умствен процес, който не долавя аналогии, а съчетава думи; някоя може да направи впечатление (червен лебед, сокол на кръвта), ала нищо не разкрива или съобщава. Те са, за да го кажем по някакъв начин, словесни предмети, чисти и независими като кристал или като сребърен пръстен. Успоредно, граматикът Ликофрон нарекъл лъв на тройната нощ бога Херкулес, понеже нощта, в която бил породен от Зевс, траела колкото три; фразата е паметна, отвъд тълкуването на речникарите, ала не упражнява функцията, която предписва Аристотел35.
35
Казвам същото за „трикрил орел“, което е метафоричното име на стрелата в персийската книжнина (Браун, Литературна история на Персия, III, 262).