История на вечността (Есета и разкази)

Това отъждествяване на златото и на пламъка — опасност и блясък — е винаги ефикасно. Подреденият Снори го пояснява: Добре казваме, че златото е огънят на ръцете или на краката, защото неговият цвят е червеното, но имената на среброто са лед или сняг, или градушка, или скреж, защото неговият цвят е белият. И после: Когато боговете върнаха посещението на Аегир, той ги подслони в своята къща (която е в морето) и ги освети със златни пластинки, излъчващи светлина като мечовете на Валхол. Оттогава на златото му казваха огън на морето и на всички води, и на реките. Златни пари, пръстени, щитове, обковани с гвоздеи, мечове и брадви били възнаграждението на скалда; някога по изключение — землища и кораби.

Моят списък на кенинги не е пълен. Певците имали свян от дословното повторение и предпочитали да изчерпват разновидностите. Достатъчно е да огледаме ония, които отбелязват предмета кораб, и ония, които едно очевидно разместване — лека сръчност на забравата или на изкуството — може да умножи. Изобилстват също тъй и за воин. Дърво на меча му казал един скалд, може би защото дърво и победител били еднозвучни слова. Друг го нарекъл върху копието; друг — златен жезъл; друг — страховита бреза на железните бури; друг — горичка на рибите на битката. Понякога разновидността спазвала закономерност: показва го един откъс на Маркус, където кораб сякаш се уголемява от близостта: