Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Ехо? — извика глас от дъното на помещението.
Хари тръгна по посока на звука. В мрака зад внушителна дървена фигура на жираф, осветена от самотна светлинка от тавана, Хари забеляза жена, качила се върху стол. Канеше се да закачи черна ухилена маска на стената.
— За какво става дума? — попита тя, без да се обръща.
По тона ѝ личеше, че е свикнала хората да влизат в магазина не само да купуват африкански стоки.
— Идваме от полицията.
— А, да.
Жената се обърна, светлината падна върху лицето ѝ и сърцето на Хари спря. Отстъпи инстинктивно назад. Пред него стоеше Силвия Утершен.
— Добре ли сте? — попита тя и на челото ѝ се появи бръчка.
— Коя… сте вие?
— Ане Педершен.
Жената веднага се досети защо Хари я гледа като попарен.
— Със Силвия сме близначки.
Хари се задави.
— Това е старши инспектор Хуле — представи го Катрине. — Аз съм полицай Брат. Надявахме се да намерим Ролф тук.
— Отиде в погребалната агенция.
Настъпи неловко мълчание, защото и тримата знаеха какво си мислят останалите двама: как се погребва глава без тяло?
— И вие сте дошли да го заместите? — помогна ѝ Катрине Брат.
— Да — по лицето на Ане Педершен пробяга лека усмивка.
Тя слезе внимателно от стола с дървената маска в ръка.
— Празнична или маска за контактуване с духове? — поинтересува се Катрине.
— Празнична — отвърна Ане Педершен. — От племето хуту. От източната част на Конго.
— Кога ще се върне Ролф? — попита Хари и си погледна часовника.
— Не знам.
— Някаква идея?
— Както вече казах, нямам…
— Тази маска наистина е много красива — възкликна Катрине. — Лично сте я купили от Конго, нали?
— Как разбрахте? — удиви се Ане.
— Държите я, като внимавате да не закриете очите или устата. Така показвате уважението си към духовете.
— Интересувате се от маски, така ли?
— Малко — кимна Катрине. После посочи черна маска с малки ръце и крака. Лицето беше наполовина човешко, наполовина животинско: — Това да не е маска „кпели“?
— Да, от Кот д’Ивоар. От племето сенуфо.
— Съдийска маска? — Катрине поглади с ръка втвърдените животински косми, които висяха от кокосовата черупка върху маската.
— Доста неща знаете — усмихна се Ане.
— Какво представлява съдийската маска? — попита Хари.
— Името ѝ подсказва — отвърна сестрата на Силвия Утершен. — В Африка тези маски не са просто символи. Човекът, който надене съдийската маска, автоматично получава цялата изпълнителна и правораздавателна власт. Никой не би посмял да подложи на съмнение авторитета на носещия маската. Тя сама по себе си му дава огромни правомощия.
— До вратата забелязах две мъртвешки маски. Великолепни са — възхитено отбеляза Катрине.
— Има и други освен тях — усмихна се Ане. — Тези са от Лесото.
— Може ли да ги разгледам?
— Разбира се. Почакайте.
Тя се изгуби. Хари погледна колежката си.
— Сметнах, че не е лоша идея да си поговорим с нея — оправда се тя, макар Хари да не бе казал нищо. — Кой знае, не е изключено да разбулим някоя семейна тайна.
— Ясно. Но ще продължиш сама.
— Спешна работа ли имаш?
— Ще бъда в кабинета си. Ако Ролф Утершен се появи, непременно го накарай да подпише декларацията, с която освобождава лекаря от професионалната му тайна.
На излизане Хари още веднъж огледа кожените набръчкани човешки лица с отворени за вик уста. „Сигурно са изработени по реален модел“, помисли си.
Ели Квале буташе пазарската количка между рафтовете в магазина от верига „ИКА“ до стадион „Юлевол“. Цените наистина бяха малко по-високи отколкото в кварталната бакалия, но пък магазинът предлагаше голямо разнообразие от стоки. А и тя не идваше да пазарува тук всеки ден, а само когато искаше да приготви нещо специално. Довечера големият ѝ син Трюгве се прибираше от САЩ. Третокурсник в Монтана, тази есен нямаше изпити и реши да учи вкъщи до януари. С баща му се разбраха той да го посрещне на летището. Андреас щеше да потегли за „Гардермуен“ след края на работното си време в църквата. Ели знаеше, че още преди да се приберат вкъщи, Трюгве и Андреас ще започнат да бъбрят за риболов с мухи и кану-каяк.