Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Движението към центъра беше ужасно. По радиото казаха, че при сградата на ООН на „Рузвелт“ е станала сериозна катастрофа и обиколният трафик блокира всички, които пътуват на север. Ники пресече града, надявайки се, че колите по магистрала „Уест Сайд“ поне пълзят, направи някои изчисления и се запита дали да не се обади на Руук, за да отложи срещата им. Инстинктът обаче й подсказа, че това само ще влоши проблема, който се опитваше да заглади. Трябваше й нов план.
Намираше се само на няколко минути от апартамента му. Можеше да мине да го вземе и той да я придружи до управлението. Можеше да пийнат нещо там — времето все още беше достатъчно приятно, за да седнат на външна маса в „При Изабела“.
— Ало, аз съм, променяме плана — каза тя, когато се включи гласовата му поща. — Ще се видим, но обади ми се, щом чуеш това.
Ники затвори и се усмихна, представяйки си как той пише на фона на „Бийтълс“.
— Аз съм писателят, ку-ку-ка-чу — изпя тя, докато влизаше в неговия квартал. Паркира в същата товарна зона, където беше спряла в нощта на бурята, когато с Руук се целунаха в проливния дъжд и хукнаха към неговите стълби. Бяха мокри до кости, но пет пари не даваха. Тя постави табелата „Полиция“ на таблото, заключи лентите в багажника и минута по-късно застана на стълбите. Застана неподвижно, а нещо в стомаха й запърха, когато си спомни онази нощ и как не можеха да се наситят един на друг.
Покрай нея мина мъж, повел кафяв лабрадор на каишка, и тръгна нагоре по стълбите. Тя го последва и погали кучето, докато стопанинът му вадеше ключовете си.
— Бъстър — каза той. — Кучето, не аз.
— Здравей, Бъстър.
Бъстър изви очи към мъжа, за да му поиска разрешение и се надигна, за да позволи на Ники да го почеше под брадичката. Тя го направи с удоволствие — ако кучетата можеха да се усмихват, лабрадорът правеше точно това. Той я погледна с наслада и тя си спомни срещата с койота на 83-а улица и предизвикателния му поглед. Внезапно я обля хлад. Щом непознатият отвори входната врата, кучето инстинктивно го последва. Ники посегна да звънне на Руук, а мъжът каза:
— Изглеждате ми благонадеждна, влизайте.
Руук живееше най-горе. Мъжът и кучето слязоха на третия етаж. След едно неприятно изживяване като студентка Ники не обичаше да изненадва мъже в апартаментите или хотелските им стаи. Тогава бяха в Пуерто Вайарта за пролетната ваканция и неочакваното посещение доведе до кофи сълзи по време на полета до дома. Неговите сълзи.
Тя посегна към телефона, за да звънне на Руук, но асансьорът вече беше стигнал до тавана. Тя прибра телефона, разтвори подобните на акордеон врати и пристъпи във вестибюла му. Доближи се тихо до вратата и се заслуша. Не се чуваше нищо. Натисна копчето и вътре се разнесе гласът на звънеца. Чу стъпки, но осъзна, че не идват от апартамента, а зад нея. Някой я чакаше във вестибюла. Преди да успее да се обърне, главата й се удари във вратата на Руук и тя загуби съзнание.
Когато Ники се свести, мракът пред очите й не се разсея. Ослепяла ли беше? Или пък все още в безсъзнание?
Тогава усети допира на плат — на главата й имаше някаква торба или качулка. Ръцете и краката й отказваха да се движат, бяха залепени за стола, на който седеше. Опита се да заговори, но устата й също беше залепена.
Опита се да се успокои, но сърцето й биеше до пръсване, а главата й, над линията на косата, я болеше там, където се бе ударила във вратата.
„Успокой се, Ники“, каза си тя. „Дишай бавно. Прецени ситуацията. Първо се вслушай.“
Тя се заслуша и чутото само накара сърцето й да забие по-силно. Стори й се, че чува как някой нарежда зъболекарски инструменти върху поднос.
Седем
За да попречи на паниката да я повлече, Ники Хийт се вкопчи в обучението си. Не страхът щеше да я измъкне оттук жива, а борбата. Трябваше да бъде агресивна и да се възползва от всяка възможност. Избута страха си на заден план и се съсредоточи в действието, като безгласно си повтаряше: „Прецени. Импровизирай. Адаптирай се. Надделей.“
Човекът, който редеше металните прибори, беше съвсем наблизо. Може би на два метра разстояние. Дали беше сам? Тя се заслуша и й се стори, че е точно така. Който и да беше, звучеше много вглъбен в дребните инструменти.
Не искаше да привлече вниманието му, така че напрегна мускули, без видимо да ги раздвижи, за да изпита оковите си. Знаеше, че няма да може да ги скъса, но се надяваше да поддадат поне малко, издавайки слабо място в лентата. Стигаше й само леко разхлабване където и да било — при китките, при глезените, — само няколко милиметра, за да има от какво да се възползва.