Дяволският квадрат

30

Грос им беше определил среща в едно кафене близо до Върайзън Сентър вместо в кабинета си. Появи се в панталон в защитен цвят и блуза с якичка, върху която носеше спортно яке с логото на „Уошингтън Кепиталс“. Взеха си кафе и се настаниха на една маса в дъното. Грос беше блед и видимо изнервен. Очите му постоянно шареха из малкото помещение, сякаш проверяваше дали не го следят.

— Разследването все по-малко ми харесва — процеди той, пъхна ръка в джоба на якето си, после отново я извади.

— Бил си пушач, нали? — предположи Стоун.

Агентът кимна.

— В този момент съжалявам, че ги отказах.

— Хайде, разказвай.

— Първо ми кажи за срещата с Кармен Ескаланте — наведе се над масата Грос.

Допълвайки се един друг, двамата го запознаха с психическото състояние на сакатата млада жена.

— Тъжна работа — отбеляза той. — Но в общи линии ударихте на камък, нали?

— Друго не сме и очаквали — каза Стоун. — Тя е жертва, също като чичо си.

— На неподходящото място в неподходящо време — въздъхна агентът. — Горкият човечец. Влюбен в Америка, а какво получи в замяна?

— Как се развиха нещата при теб? — попита Чапман.

Грос се размърда на стола и отпи глътка кафе.

— Реших да съкратя процедурите и привиках градинарите направо в офиса. Всички до един, заедно с началника си, някой си Джордж Сайкс. Ветеран в службата, дядо на шест внучета, с абсолютно чисто досие като на всички останали. През цялото време е бил с хората си. Закле се в Библията, че нямат нищо общо с инцидента, и аз му повярвах. В засаждането на дървото са участвали седем души — от началото до края. Няма начин всички да са били купени.

— Защо тогава не са зарили ямата? — попита Стоун.

— Изнесоха ми цяла лекция по този въпрос — каза Грос. — Службата по поддръжка на обществените паркове имала специално отношение към насажденията в „Лафайет“. Всички, без изключение, трябвало да бъдат от времето на Джордж Уошингтън. Тези хора не са обикновени копачи на дупки, а истински историци. Научих от тях неща, за които изобщо не бях подозирал. Оставили ямата не зарита, защото трябвало да я запълнят със специална почва, приготвена по рецептата на специалист по дървесните видове, после същият този специалист трябвало да провери дали дървото не е повредено при пренасянето… Било предвидено дупката да бъде запълнена на следващия ден.

— Това означава, че бомбата е била скрита в корените на дървото още преди то да бъде доставено в парка — обади се Чапман. — Няма как да е другояче. Службата по поддръжка на обществените паркове няма нищо общо.

— Какво знаем за това дърво? — попита Стоун. — Откъде е дошло, кой го е подготвил за засаждане?

— В момента правим проверки — каза Грос. — Но лично аз не виждам как е възможно да не бъде проверено, преди да го докарат в „Лафайет“. Ако ли не, е трябвало поне след доставянето му да го проверят с кучета. Все пак говорим за голямо дърво, пренесено с кран.

— Нямаме информация за използване на служебни кучета, така ли?

— Поне аз не открих. А и никой от градинарите не си спомня подобно нещо.

— Още един голям пробив в сигурността, ако това е вярно — констатира Стоун.

— Така е, но кой би допуснал, че някой ще заложи бомба в корените на дърво?

— Кой би допуснал, че в близнаците ще се забият самолети? — отбеляза мрачно Стоун. — Или че някой ще пренася експлозиви в бельото и подметките на обувките си? Още много хора ще умрат, ако не се научим да изпреварваме събитията.