Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Вярно. Но постъпи правилно.
Преди една година Глицки бе пуснат в служебен отпуск, след като бе показал на Харди видеозапис на спорното признание на неговия клиент, преди кабинетът на областния прокурор да бе дал разрешение за неговото огласяване.
— А и нали знаеш какво винаги казваше Дейви Крокет? „Увери се, че си прав, и после давай напред.“
— Винаги съм мислел, че това е най-глупавото нещо, което съм чувал някога. Затворите са пълни с хора, които мислят като стария Дейви. Чингис хан сигурно е имал същия девиз.
— И е бил голям вожд. Имам само две бързи въпросчета. Няма да ти докарат уволнение. Обещавам.
— Задай единия и ме остави аз да преценя. И бързичко, ако е възможно, макар историята да учи, че не е възможно.
— Има ли опасност за Кенсинг?
Глицки кимна.
— Това не беше никак лошо от твоя страна. — После вдигна рамене. — Е, независимо от това какво мислим сега за убийството на Маркъм, бих казал, че клиентът ти е човек, който определено трябва да се срещне с адвокат, дори само по въпроса за недобросъвестната практика. Освен това… — Глицки хвърли поглед към вратата, за да се увери, че е затворена, после отново заговори на Харди: — Предполагам, че ти е казал, че има мотив. — Той направи пауза, после изплю камъчето. — А освен това е и последният човек, който е бил със семейството.
— Имаш предвид семейството на Маркъм? Вестникът намеква, че това е дело на разстроената съпруга.
— Да. Четох го. — Глицки се облегна назад. — Мисля, че си получи отговора на въпроса.
— Смяташ, че не е съпругата? И че ако не е тя, то това е същият човек, който е премахнал съпруга?
— Още нищо не смятам. Предпочитам да не бързам със заключенията.
— Но ако моят клиент е заподозрян за Маркъм, тогава той е…
Глицки го спря.
— Не говорим за това, Диз. Доста надхвърли лимита си за въпроси. Край.
— Добре. Това не е въпрос. Чух се с Кенсинг тази сутрин, преди още да е излязъл от дома си. Иска да говори с теб.
— Естествено, че ще иска. А аз съм кралицата на Бавария. Ще му позволиш ли?
— Казах му, че идеята му е глупава. Бях дори малко груб. Но сигурно си чувал — лекарят знае най-добре. Вярва, че ще изслушаш разказа му и ще го оставиш на мира. Той е свидетел, не заподозрян.
— Говорим ли за имунитет на този етап?
— Не, нищо такова. Не е направил нищо лошо. Той е свидетел.
— И най-добрата защита е доброто нападение.
Харди сви рамене. Идеята не беше негова. Знаеше, че Глицки може да си помисли така, но смяташе, че работата му в този момент е да смекчи притесненията на Кенсинг и да уреди разговора в неговия график.
— Така че какво ще кажеш в моя кабинет в извънработно време?
Глицки помисли, после кимна.
— Добре, става.
— И той е свидетел, а не заподозрян.
— Мисля, че това вече го каза няколко пъти.
— Но ти не си казал, че го приемаш.
— Ех, това око за подробностите — отвърна Глицки. После се облегна назад. — Той е това, което е, Диз. Боя се, че ще трябва просто да оставим нещата и да видим как ще се развият.
След като излезе от отдел „Убийства“, Харди слезе в кабинета на Джакман, за да види дали не би могъл да попадне на някои потенциално полезни новини, свързани с поредния му клиент. Не беше много вероятно, но областният прокурор бе относително неопитен в криминалните въпроси и би могъл непредпазливо да изпусне нещо, ако той и Харди небрежно си побъбреха приятелски. Във външния офис на Джакман Харди спря на вратата. Трея бе на телефона, отговаряше „Да, господине“ многократно на някого, усмихна се за поздрав и вдигна пръст за знак „Само секунда!“. Харди влезе, приближи се до нея, целуна я по бузата и седна на стола до вратата към Джакман. Трея продължаваше да дава подходящите отговори с контролиран професионален глас, но въртеше очи и правеше физиономии, докато приказваше.
Наблюдавайки я, Харди се усмихна.
Когато първата жена на Глицки почина, Харди не можеше да повярва, че някога някоя жена би се доближила до Фло като също така подходяща партньорка на неговия най-добър приятел. Но за по-малко от година Трея бе спечелила и него, и Франи. Тя не само че бе уверена и наясно с нещата, но и имаше чувство за хумор, което успяваше много да смекчи острия като бръснач характер на Ейб.
Най-накрая тя затвори телефона.
— Кметът — обясни тя. — Винаги питат за мнението ми по разни въпроси. — После хвърли питащ поглед. — Имаше ли уговорена среща? Очаква ли те Кларънс? Нямам те записан тук.