Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Не. Просто се отбих да видя дали няма минутка да си поприказваме.
— Не мисля, че днес ще има време за приказки. Току-що ми каза да отговоря на собствената му жена, че го няма. — Тя се усмихна мило. — Може би ще го направиш по нормалния начин и ще си предвидиш нещо?
— Бих го направил, но не знам кога ще съм отново в сградата.
— Ще ти дам една идея, Диз. Би могъл да си планираш кога да бъдеш. Известно е, че другите правят така.
— Но Кларънс и аз се знаем отдавна. Приятели сме.
— И той така те чувства.
— Просто не искам да виждам как спонтанността изчезва от нашите отношения.
Трея кимна с разбиране.
— И Кларънс е такъв. Непрекъснато се оплаква от това. Ще те запиша за утре в три. Тогава можете да си поговорите по въпроса.
Телефонът на бюрото ѝ иззвъня и като махна на Харди за довиждане, тя вдигна слушалката.
Завърнал се в кабинета си, Харди се обади в аквариума и установи, че акулата Франсис е жива и здрава и плува със собствени сили. Пико обаче не се признаваше за победител.
— Нищо не е ял, негодникът. Плуването си е плуване, но трябва и да се яде.
— Откъде знаеш, че е „той“?
— А ти защо мислиш, че съм уредник тук? Може би случайно заради докторската степен по морска биология? Заради умението да различавам мъжки от женски риби? Нещо такова?
— Винаги съм мислел, че е заради настъпателната ти действеност. С какво се опитваш да го храниш?
— С рибешка храна. — Пико очевидно бе приключил с приноса на Харди по темата. — Може ли да поговорим за нещо друго? Как мина с Ерик?
Харди сбърчи чело, тонът му стана по-сериозен.
— Трябва да ти кажа нещо. Колко добре го познаваш?
— Доста добре. От години е нашият семеен лекар. Бяхме по-близки, искам да кажа като общуване, преди той и Ан да се разделят. Защо питаш?
— Мислиш ли, че би могъл да убие човек?
Пико изръмжа.
— В никакъв случай. — Пауза. — Искаш ли да ти разкажа нещо, за да разбереш какъв човек е?
— Страшно искам, особено ако ще го покаже в добра светлина.
— Добре. Спомняш ли си, когато Дани за пръв път започна с неговите проблеми?
— Естествено. — Големият син на Пико бе вече на седемнайсет, но преди десет години му бяха открили левкемия. Харди си спомняше моментите на страшна драма, свързани с диагнозата и лечението, което бе довело до трансплантиране на костен мозък и в крайна сметка до ремисия. — Кенсинг ли беше лекарят?
— Да. Но може би не знаеш, че Ерик постави предварителната диагноза много по-рано, отколкото някоя комисия би одобрила лечението, което той определи. Казваха, че е прекалено скъпо. Искаха да се изчака, да се направят още изследвания и така нататък. И знаеш ли какво направи Ерик?
— Кажи ми.
— Смяташе, че не можем да чакаме. Ако се бавехме, Дани можеше да умре. И той излъга.
— Излъга кого?
— Здравната организация. Кога за последен път си чувал за лекар да си рискува заплатата, за да спаси пациент? А Ерик го направи. Написа данните на Дани така, че да изглежда, че левкемията е по-напреднала, отколкото беше. Ако беше сгрешил и похарчил сума ти пари на своята организация, щеше да съжалява. Но ако беше прав, Дани щеше да оживее. — Пико овладя малко гласа си. — Така че ето какъв човек е Ерик, Диз. Имай го предвид. Прави такива неща през цялото време. Боже мой, той ходи на посещения по домовете. Разхожда ми акулите. Ако питаш за моето мнение, тоя човек е най-малкото светец, ако не и гарантирано герой.
Но когато Харди затвори телефона, една мисъл започна да го измъчва. Разказът на Пико имаше обратна страна. Кенсинг можеше да е светец и герой, но един добър обвинител при кръстосания разпит нямаше да пропусне да наблегне върху факта, че лекарят се е оказал способен на продължителна и сложно замислена измама. Бе фалшифицирал медицинска документация и вероятно измамил собствения си работодател, навярно с хиляди долари. А щом веднъж го е направил за Дани Моралес, можеше да се предполага, че го е правил и за много други пациенти. И че поне в някои от тези случаи имаше голяма вероятност да не е прав.
Огромният кабинет на Дейвид Фрийман бе облицован с полирана ламперия от старо дърво, бургундски драперии обрамчваха двата прозореца, насред които се разполагаше покритото с кожа бюро с крачета, оформени като лъвски лапи. По-голямата част от неговите четири и половина квадратни метра бяха отрупани с книжа, папки, пепелници, кутии за входяща и изходяща кореспонденция, разни предмети, с които затискаше хартиите, снимки със знаменитости, два телефона. Напълно зареденият бар за напитки включваше винарска изба с контролирана температура, наливна бира „Анкър Стийм“, два овлажнителя за пури и кафемашина за еспресо. Двата къта за сядане позволяваха на клиентите — и адвокатите опоненти — избор между официална и неофициална обстановка. Подът беше застлан с персийски килими. На различни пиедестали и масички имаше сувенири от богати и благодарни клиенти, трупани в продължение на половин век. Скулптура от Буфано на Свети Франциск Асизки благославяше стаята от единия ъгъл. Подборка от оригинални еротични литографии на Джон Ленън внасяше известен контрапункт. В стъклена витрина във византийски стил изложба от така наречени „оръжия на убийството“ („така наречени“, защото всичките им съответни притежатели бяха оправдани) свидетелстваха красноречиво и мълчаливо за майсторството на Фрийман в съдебната зала. Обстоятелството, че Дейвид е могъл да ги придобие от обвинението и полицията след спечелването на случаите, беше допълнително доказателство за неговата известност.