Лятото на ангелите [bg]

14

Вик настоява всички да се присъединим към семейството му за вечеря, а аз хем го разбирам, хем съм благодарна за предложението, а и при условие, че и трите му дъщери са у дома едновременно, къщата е пълна с шум и смях. Никой не споменава случая, не става дума и за това, че не можем да решим да си ходя ли у нас или не. Холи и Британи, двете по-големи момичета, преливат от истории от колежа, лекциите, живота там и състезанията. И двете са с лекоатлетически стипендии — Холи за крос кънтри бягане, а Британи е плувкиня. Джейни е още в гимназията, но ни възнаграждава с разкази от репетициите за летните си концерти и Вик толкова се гордее и с трите, че направо ще се пръсне.

Като агенти сме обучени да разпознаваме слона в стаята и все някак да подхождаме към него, но тази вечер радостно го пренебрегваме.

Продължавам да спя у Едисън, макар че Стърлинг спомена, че се кани да ме отвлече следващата седмица съгласно някакво странно споразумение за споделено настойничество. Докато се преобличам в тениска и боксерки — и то с моята Female Body Inspector просто за да го разсмея, — Едисън си играе с лаптопа си и кабелите, а накрая успява да подкара скайп на огромния си телевизор и Инара и Прия се просват на екрана.

— Виктория-Блис е на работа — съобщава Инара вместо поздрав.

— Струва ми се, че и вие двете трябва да сте там — отвръщам, приемам бутилката бира, която Едисън ми връчва, и се настанявам на дивана.

И двете свиват рамене, но и изглеждат горди от себе си.

— Литературната агентка, при която съм на стаж, ме кара да чета запитвания и ръкописи — заявява Инара. — Тя взима всички решения, разбира се, но иска да знае мнението ми за тях и след това споделя своите размисли. Интересно е.