Лятото на ангелите [bg]

— Едисън ще се цупи още по-дълго, задето е прикован на бюрото си — отбелязвам накрая.

— Вероятно — съгласява се Вик. — Но дори ако му дадем възможност за полева дейност, той няма да ви изостави.

— Стърлинг е синеока вихрушка от пакости. Ако няма достатъчно консултации и се отегчи…

— Лично аз се надявам да провокира агент Едисън най-сетне да се опита да й сложи звънче… — отвръща агент Дърн мило. — Сигурно ще бъде много забавна гледка.

— Знаете ли — казвам, преди да обмисля добре репликата си, — за човек с прякор Драконка изригвате извънредно малко пламъци!

Тя се усмихва широко, около очите и устата й се нагъват меки бръчки.

— Започнах работа в Бюрото във време, когато жените се смятаха за агенти втора класа. И на всичкото отгоре ме пратиха във „Вътрешни разследвания“, което ще рече, че от мен се искаше да бъда досадната, критична, забраняваща всякакви забавления съпруга. Аз бях врагът. Нужно беше да се превърна отчасти в дракон просто за да съм сигурна, че никой не ме гледа с презумпцията, че може да се измъкне ни лук ял, ни лук мирисал. Стана ми навик, дори след като наличието на репутация означаваше, че може да не бълвам толкова горещи пламъци. Добрите агенти, Рамирес, няма защо да се боят от „Вътрешни разследвания“. Ние сме тук да поддържаме осчетоводяването и някаква степен на прозрачност, така е, но сме тук и да подкрепяме агентите си. Не си при мен, понеже си направила нещо лошо. Няма нужда да те горя, да рева, да бълвам пламъци или нещо подобно.

Сега вече разбирам защо с Вик са приятели от толкова време. Май не са постъпили в академията заедно — тя вероятно го е изпреварила с най-малкото десетина години, но са минали през горе-долу същите препятствия. В определен смисъл те вярват в хората и работят не само за онова, което представлява Бюрото, но и за това, в което трябва да се превърне — и настояват другите да отговарят на най-високите им стандарти не за да ни видят как се проваляме, а как се усъвършенстваме и постигаме повече.