Тя, която трябваше да умре [bg]

– Купувал е от мен. Но беше зловещ, така че гледах да стоя настрана от него.

– Кое му е било зловещото?

– Очите. И имаше отрязани пръсти и шибано петно на лицето, мърмореше и бълнуваше нещо за луната. Повтаряше „лӞна, лӞна“.

– Кога е било това?

– Един път се появи откъм Крюкмакаргатан, залиташе, биеше се в гърдите и повтаряше, че луната била сама и го викала. Тя и някой си Мам Сабиб, или каквото там беше. Изплаших се, онзи беше пълно шизо. Дадох му каквото искаше, въпреки че нямаше пари. Изобщо не се изненадах, че се оказа агресивен.

– Бил е агресивен?

По дяволите, помисли си Чарли Нилсон. Беше обещал да не казва нищо. Но вече го беше казал, така че нямаше мърдане.

– Не към мен.

– А към кого?

– Хейки Йервинен.

– И кой е това?

– Един клиент, всъщност един от малкото ми клиенти, които притежават малко класа. Хейки се натъкнал на онзи на площад „Нора Банториет“ посред нощ. Или поне трябва да е бил той. Хейки каза, че бил дребен китаец без пръсти и с дебело яке. Разправял, че бил ходил горе сред облаците или нещо си. Хейки не му повярвал и онзи такъв му зашил, че му звъннали ушите. Бил силен като мечка, каза Хейки.

– Къде можем да открием този Хейки Йервинен?

– Той обикаля нагоре-надолу, така че е трудно да се каже.

Полицайката, която се казваше Мудиг или С тарк, си записа нещо и го притисна още малко. След това си тръгна, а Чарли Нилсон въздъхна облекчено. Знаеше си, че има нещо гнило в онзи китаец. Побърза да звънне на Хейки, преди полицията да се е добрала до него.

Микаел веднага долови, че гласът на Боб Карсън звучи променено, все едно е недоспал или настинал.

– При теб е нормално време на деня, нали? – попита американецът.

– Напълно.

– Не и тук. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Нали помниш за роднината ми, който е бил на Еверест през две и осма година?

– Помня.

– И ти казах, че е мъртъв?

– Точно така.

– И наистина е бил. Или поне така се е смятало. Но май най-добре да започна отначало.

– Звучи разумно.

– Обадих се на чичо си в Кумбу. Той е нещо като местния информационен център. Прегледахме целия списък, който ми прати, и единственият близък, когото открихме, беше този, за когото ти казах. Мислех да се откажа, в крайна сметка беше мъртъв и нямаше как да се появи в Стокхолм и да умре отново. Но после научих, че тялото му така и не било намерено, затова проверих и се оказа, че възрастта съвпада, височината също.

– Как се казва?

– Нима Рита.

– Той е бил един от водачите, нали?

– Бил е сирдар, ръководител на групата шерпи, и е положил огромни усилия по време на онази експедиция.

– Знам, знам, спасил е Мадс Ларсен и Шарлот някоя си.

– Точно, погрижил се е катастрофата да не се разрасне. Но платил висока цена. Бъхтил се като роб на галера, но получил тежки измръзвания по лицето и гърдите. Трябвало да ампутират повечето от пръстите му.