Артър & Джордж [bg]

Сър, в сряда вечер една личност, за чиито инициали се досещате, ще донесе нова кука с влака от Уолсол и ще я крие в специален джоб под палтото и ако вие или вашите приятели успеете леко да отгърнете дрехата, ще я видите, тъй като е с четири сантиметра по-дълга от другата, дето я хвърли, когато чу тази сутрин някой да тича след него. Той ще дойде с влака след пет или шест, а ако не се прибере утре, непременно ще дойде в четвъртък и вие сбъркахте, дето не задържахте всички цивилни агенти. Прекалено рано ги освободихте. Ами помислете си само, той го направи съвсем близо до мястото, където преди броени дни се криеха двама от тях. Но, сър, той има орлов поглед, слухът му е остър като бръснач, бърз е като лисица и също тъй безшумен, и лази на четири крака до горките животни, и ги опипва малко, а после замахва с куката и червата им изхвръкват навън, преди да разберат, че са наранени. Ще ви трябват 100 детективи, за да го хванете на местопрестъплението, защото той е страшно хитър и познава всяко кътче. Знаете кой е и аз мога да го докажа, но докато не обявите награда от 100 лири за залавянето му, няма да обеля и дума.

Ансън погледна Камбъл в очакване на коментар.

— Никой от моите хора не е забелязал да се изхвърля предмет, сър. И не е намерено нищо, наподобяващо кука. Онзи може и да осакатява животните, но както знаем, червата не изхвръкват навън. Искате ли да поставя под наблюдение влаковете от Уолсол?

— Не ми се вярва след тия писма някой да цъфне с дълго палто посред лято, та сам да си изпроси обиска.

— Да, сър. Смятате ли, че искането за сто лири е нарочна реакция спрямо предложената от адвоката награда?

— Може би. Това неговото беше голямо нахалство. — Ансън помълча и вдигна още един лист от бюрото си. — Но другото писмо — до сержант Робинсън в Хеднесфорд — е още по-лошо. Всъщност преценете сам.

Ансън подаде листа на Камбъл.