Артър & Джордж [bg]

Джордж се опитва да продължи да живее нормално, в края на краищата като свободен англичанин има това право. Но не е лесно, когато се чувстваш под наблюдение; когато нощем в двора се вмъкват тъмни сенки; когато всичко трябва да се пази в тайна от Мод, а понякога и от мама. Татко се моли усърдно както винаги, а жените тревожно му пригласят. Джордж все повече губи вяра в Божията закрила. Единственият миг през деня, когато се чувства в безопасност, е, след като баща му заключи вратата на спалнята.

Понякога му се иска да дръпне завесите, да отвори прозореца и да подхвърли саркастични думи към наблюдателите, които знае, че са наоколо. Какво безсмислено прахосване на държавни пари, мисли си той. За своя изненада открива, че е станал раздразнителен. Още повече се изненадва, че от това се чувства възмъжал. Една вечер обикаля селските пътища както винаги, а на известно разстояние зад него върви специален агент. Джордж внезапно прави завой и тръгва към преследвача си — мъж с лисича физиономия и вълнен костюм, който изглежда като посетител на долнопробни кръчми.

— Мога ли да ви упътя? — пита Джордж, едва удържайки любезния тон.

— И сам ще се справя, благодаря.

— Не сте тукашен.

— От Уолсол, щом питате.

— Това не е пътят за Уолсол. Защо обикаляте селските пътища на Грейт Уайърли толкова късно?

— И аз бих могъл да ви задам същия въпрос.

Ама че нахалник, мисли си Джордж.

— Следите ме по нареждане на инспектор Камбъл. Съвършено ясно. За идиот ли ме взимате? Интересно е само дали Камбъл ви е наредил да го правите открито, което може да се квалифицира като възпрепятстване на движението по обществени пътища, или ви е заповядал да останете незабелязан, което ще означава, че сте крайно некадърен агент.