Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Какво е мнението ви за правителството на президента Йонеску? — попита той Мери.

— В Румъния няма правителство в истинския смисъл на думата — отговори Мери. — Йонеску е правителството. Той държи цялата власт в ръцете си.

— Мислите ли, че там може да има революция?

— Не и при сегашното състояние на нещата. Единственият човек, който наистина има достатъчно популярност и възможности да го свали от власт, е Марин Гроза, който живее в изгнание във Франция.

Той продължи да й задава въпроси. Тя беше специалист по проблемите на страните зад желязната завеса и Стантън Роджърс явно бе впечатлен от нея. Мери имаше неприятното усещане, че той я разглежда под микроскоп през цялата вечер. Всъщност тя беше по-близо до истината, отколкото сама предполагаше.

Пол е прав, помисли Стантън Роджърс. Тя наистина познава проблемите на Румъния. Притежаваше и нещо повече. Имаме нужда от някой, който да се противопостави на образа на „ужасния“ американец. Тя е хубава. А заедно с децата ще представлява един напълно успешен образ на Америка, който ще се продава добре. Стантън почувства, че идеята за този проект все повече го въодушевява. Тя ще бъде по-полезна, отколкото сама може да си го представи.

— Госпожо Ашли, ще бъда откровен с вас — каза Стантън Роджърс към края на вечерта. — Аз бях срещу идеята на президента да ви назначи на толкова възлов пост, какъвто е постът на посланик в Румъния. И му го казах. Съобщавам ви всичко това, защото промених мнението си. Мисля, че вие можете да станете един прекрасен посланик.

— Съжалявам, господин Роджърс — поклати глава Мери. — Аз не съм политик. Аз съм само един аматьор.

— Както вече ми изтъкна президентът Елисън, някои от най-добрите ни посланици са били аматьори. По-точно искам да кажа, че не са имали опит в международната дипломация. Например Уолтър Аненбърг, предишният ни посланик в Обединеното кралство Великобритания, беше издател.

— Аз не…

— Артър Бърнс, бившият ни посланик във Федерална република Германия, беше преподавател, а Джон Кенет Голбрайт, посланикът ни в Индия, също беше професор. Майк Мансфийлд започна като репортер, преди да стане сенатор, а след това беше назначен за посланик в Япония. Мога да ви дам още дузина примери. Бихте могли да ги наречете „аматьори“. Но, госпожо Ашли, те са притежавали интелигентност, любов към Америка и доброжелателност към народа на страната, където са били изпратени да работят.

— Във вашите уста всичко изглежда толкова просто.

— Предполагам, знаете, че вече сме ви проверили много внимателно. Нямате полицейско досие, нямате проблеми с данъчните служби, нямате имуществени спорове. Според декана Хънтър вие сте прекрасен преподавател и естествено експерт по въпросите за Румъния. Имате летящ старт. И на последно място, но не и най-маловажно, вие сте много подходяща за образа, който президентът иска да създаде за нас в страните зад желязната завеса, където хората са засипани от негативната комунистическа пропаганда.

Мери слушаше със замислен израз на лицето.

— Господин Роджърс, бих искала вие и президентът да знаете колко високо оценявам всичко, което казахте. Но не мога да приема. Трябва да мисля за Бет и Тим. Не мога да ги откъсна от корена им просто така…

— В Букурещ има прекрасно училище за деца на дипломати — осведоми я Роджърс. — Тим и Бет ще обогатят значително образованието си от живота в чужда страна. Ще научат неща, които никога не биха узнали в училищата тук.

Разговорът приемаше посока, която Мери не беше предвидила.

— Не… Ще си помисля за това.

— Ще пренощувам в града — каза Стантън Роджърс. — Ще бъда в хотел „Ол Сийзънс“. Повярвайте ми, госпожо Ашли, знам колко трудно е това решение за вас. Но тази програма е важна не само за президента, а и за цялата ни страна. Моля ви, помислете за това.

След като Стантън Роджърс си тръгна, Мери се качи горе. Децата я чакаха будни и много възбудени.

— Ще приемеш ли работата? — попита Бет.

— Ще трябва да поговорим. Ако реша да я приема, ще се наложи да напуснете училището и всичките си приятели. Ще живеете в чужда страна, чийто език не знаем, и ще посещавате едно по-особено училище.

— Ние с Тим вече обсъдихме това — каза Бет. — И знаеш ли какво мислим?

— Какво?

— Че всяка страна би се гордяла да те има за свой посланик, мамо.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?