Последният патриот

По принцип Озбек никога не излизаше на среща с жени, които работеха в армията, органите за сигурност или разузнаването. Но отдавна му се искаше да наруши това правило заради Каролин Ленард. Тя беше една от най-привлекателните неомъжени жени във Вашингтон, факт, който вероятно беше направил доста трудно издигането й до един от най-високите постове в Сикрет сървис.

Макар и да виждаше, че е хлътнал по нея, Каролин се държеше с него просто като с приятел. Може би така беше по-добре. Срещите, сближаването и след това раздялата, нямаше да са от полза, дори когато ставаше въпрос за професионалист като Каролин Ленард.

— Не мога да говоря с теб за това — каза тя, като побутна към него малкия фотоапарат „Сони Сайбършот“, който стоеше на масата.

Според оперативния агент на ЦРУ от гледна точка на дискретността беше много по-добре снимките и записа от охранителните камери да се прехвърлят в дигитален фотоапарат, отколкото да даде на Ленард обемист плик с няколко видеокасети и куп снимки.

— Хайде, Каролин — настоя той. — Не искам от теб да издаваш държавна тайна. Искам само да идентифицираш този човек и да ми отговориш на няколко въпроса.

Оперативният агент на ЦРУ приближи фотоапарата към нея.

Тя го погледна.

— Искаш да наруша клетвата си?

— Не, не. Просто трябва да знам какво става.

— Айдън — каза с усмивка Ленард, — ти работиш за ЦРУ. Нима искаш да кажеш, че при вас положението е толкова зле, че Секретната служба трябва да разследва случаите ти?

Озбек се усмихна.

— Работим за една страна и трябва да си помагаме от време на време. Моля те, погледни видеоматериалите още веднъж.

Ленард замълча за минута.

— Няма нужда да ги гледам пак.

Този път замълча Озбек. Отдавна беше разбрал, че повечето хора се чувстват неудобно, когато настъпи мълчание и проговарят, ако държиш устата си затворена достатъчно дълго.

— Какво знаеш за Скот Харват? — попита тя.

Той беше успял да събере някои сведения преди срещата си с Ленард.

— Тюлен от военноморските сили, прехвърлен към Секретната служба, за да съдейства при провеждането на антитерористични операции, свързани с Белия дом. Помогна за спасяването на президента, когато го бяха отвлекли преди няколко години. Участвал е в няколко неофициални мисии и всеки, който е работил с него, го смята за първокласен агент. Като изключим това, никой не знае с какво се занимава в момента.

Ленард не каза нищо.

— Предполагам — продължи Озбек — че е дълбоко законспириран. Попаднах на информация, че е бил прикрепен към Бюрото за международна помощ при разследване към Министерството на вътрешната сигурност и помага на международните правоохранителни и разузнавателни агенции за предотвратяването на терористични акции. Това е всичко, което ми е известно. Май не се задържа много дълго на едно място.