Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Те всички имат чин и звание, майстор Дурник. Всеки го получава в съответствие с личните си качества, които пък се следят много стриктно от Бюрото за повишения на гражданите. Жилищата, местата за търговия, женитбите — всичко това се определя от чина на човека.
— Това не е ли някак прекалено контролиран процес? — попита Дурник многозначително.
— Малореанците трябва да бъдат контролирани много отблизо, майстор Дурник. — Брадор се засмя. — Ангараките се кланят по навик пред властта; мелцените изпитват дълбока вътрешна необходимост да разпределят всичко на отделни категории; карандите са прекалено глупави, за да контролират собствената си съдба, а далите — е, всъщност никой не знае какво искат далите.
— Ние наистина не сме толкова различни от хората на Запада, Дурник — рече Закат през рамо. — В Толнедра и Сендария тези неща се определят от икономиката. Хората се ориентират към къщи, магазини и женитби, които могат да си позволят. Ние просто подреждаме нещата в категории по ясно определени признаци. Това е всичко.
— Кажете ми, ваше величество — намеси се Сади, — как се получава така, че вашите хора са така непочтителни?
— Не те разбирам.
— Не трябва ли най-малкото да ви отдават чест, когато минавате край тях? В крайна сметка вие сте императорът на тази страна.
— Те не ме разпознават — сви рамене Закат. — Императорът е човек в алени одежди, който се вози в златна карета, носи ужасно тежка, обсипана със скъпоценни камъни корона и е съпровождан най-малко от цял полк имперски гвардейци, всеки един от които надува тържествено огромен тромпет. Аз съм просто човек в бяла ленена дреха, който минава на кон през града с неколцина приятели.
Гарион се замисли над тези думи, припомняйки си предупреждението на Силк. Почти пълната липса на самоизтъкване и помпозност, долавяща се в изявлението на Закат, разкриваше още една страна от сложния характер на този човек. Кралят на Рива беше почти сигурен, че дори крал Фулрах, най-скромният от всички монарси на Запада, обръща по-голямо внимание на външността си и изтъква по-подчертано собствената си личност.
От двете страни на улиците зад площада се издигаха по-големи къщи от онези, крой които вече бяха минали. Тук-таме се забелязваха опити за раздвижване на архитектурата и за някаква украса. Ала изглеждаше, че малореанските скулптори имаха ограничен талант и изработените от хоросан украшения, издигащи се над входа на всяка къща, изглеждаха тежки и лишени от ефирност и грация.
— Районът на сержантите — обясни лаконично Закат.
Градът сякаш продължаваше до безкрай. На равни разстояние бяха построени площади, пазари и тържища, всичките пълни с хора, облечени в ярки, свободно падащи роби, които, изглежда, бяха стандартното малореанско облекло. Когато минаха покрай последната от мъчително еднообразните къщи, навлязоха в широк пояс от дървета и морави, където множество фонтани пръскаха бляскави струи и широки алеи за разходки бяха оградени от двете страни с внимателно оформени огради от жив плет, осеяни с черешови дървета, покрити с розови цветове.
— Колко е прекрасно. — възкликна Се’Недра.
— Ние имаме и красиви неща тук, в Мал Зет — каза Закат. — Никой, дори архитектите от армията не могат да направят толкова голям град еднакво грозен във всичките му части.
— Районите, където живеят офицерите, не са толкова монотонно строги — обърна се Силк към малката кралица.
— Значи вие сте запознати с Мал Зет, ваше височество? — попита Брадор.
— Моят партньор и аз притежавахме една сграда тук — отговори Силк. — Тя по-скоро играеше ролята на изкупвателен пункт, отколкото бе място за някакъв сериозен бизнес. В Мал Зет е трудно човек да се разгърне в търговията — има прекалено много разпоредби и правилници.
— Може ли да ви попитам какъв чин ви беше отреден? — попита деликатно бюрократът, чието лице напомняше кръгла луна.
— Бяхме генерали — отвърна Силк небрежно. — Ярблек искаше да стане фелдмаршал, ала аз реших, че не си струва да пръскаме толкова много пари за толкова неразумно висок чин — просто не беше оправдано.
— Значи чиновете се продават? — попита Сади.
— В Мал Зет всичко се продава — отвърна Силк. — Животът в много отношения е почти съвсем същият, както в Тол Хонет.
— Не изцяло, Силк — отбеляза Се’Недра превзето.
— Само в най-широк смисъл, ваше величество — съгласи се бързо дребничкият драснианец. — Мал Зет никога не е бил удостоява с присъствието на божествено красивата принцеса, наследница на императора, сияеща като безценен камък, съперничеща си по блясък и великолепие със самото слънце.