Любов по неволя

— Прекалявате, мисис Лейк. Не съм свикнала да ми говорят по този начин.

— Наистина ли? — Лавиния се усмихна студено. — Колко странно. Мистър Марч е убеден, че ни лъжете още от самото начало. За разлика от него аз бях готова да повярвам в историята ви, поне в по-голямата част от нея. Ала вече знам, че сте се опитали да ни измамите. Това е недопустимо.

— Не разбирам защо сте толкова гневна. — В гласа на Джоан прозвуча лек укор. — Мистър Марч не е пострадал. Всичко е наред.

— Ние не сме шахматни фигури, които можете да местите по свое усмотрение, мисис Доув. Ние сме професионалисти.

— Да, естествено.

— Като отиде в онзи квартал и в онази къща, мистър Марч рискува живота си. Направи го по ваше поръчение. Освен това съм убедена, че вашият човек, Хърбърт, щеше да се опита да му отнеме дневника със сила, след като се убеди, че мистър Марч го е намерил.

— Уверявам ви, не исках да се случи нещо лошо с мистър Марч, нито с когото и да било другиго. — Гласът на Джоан издаваше вълнението й. — Казах на Хърбърт да го държи под око. Нищо повече.

— Знаех си! Наистина сте изпратили онзи човек да следи мистър Марч.

Джоан се поколеба.

— Сметнах, че е необходимо.

— За бога! — Лавиния изпъна рамене. — Мистър Марч е прав. От самото начало сте ни лъгали. Но сега край. Търпението ми свърши. Ние изпълнихме поставената задача, мадам. Ето ви дневника. Както виждате, малко е нечетлив, но поне вече не може да причинява вреди.

Джоан смръщи чело и се обърна към жалките остатъци от злокобния дневник, наредени върху сребърна табла.

— Не бива да спирате разследванията си — възрази тя. — Който и да е изгорил дневника, сигурно първо го е прочел.

— Може би — кимна замислено Лавиния. — Но за мистър Марч и мен е ясно, че някой иска да ни каже: ето, дневникът е унищожен и историята е приключена. Предполагаме, че този човек също е една от жертвите на изнудвачите. Може би именно той е убиецът на Холтън Феликс.

Тобиас хвърли поглед към овъглените страници.

— Смятам, че тайнственият извършител е искал да ни съобщи и още нещо. Не само, че вече няма да има опити за изнудване.

— Какво имате предвид? — попита бързо Джоан.

Замисленият поглед на мъжа все още почиваше върху овъглените остатъци.

— Според мен искат да ни накарат да спрем разследванията си.

— А какво ще кажете за заплахата с убийство, която ми изпратиха? — попита отново Джоан.

— Това е вече ваш проблем — намеси се Лавиния. — Може би ще намерите друг човек, който да проведе необходимите разследвания.

— О, Лавиния — пошепна Тобиас, но тя го пренебрегна.

— При тези обстоятелства не мога да допусна мистър Марч да продължи да се излага на рискове заради вас, мисис Доув. Сигурна съм, че разбирате.

Джоан се вцепени.

— Вие се интересувахте единствено от този дневник, защото съдържаше и вашите тайни. Сега дневникът е намерен, вие вземате парите ми и забравяте по-нататъшните разследвания.