![Партньори [The Partner-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/6/partnori-the-partner-bg-download.jpg)
Партньори [The Partner-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Партньори [The Partner-bg]». Краткое содержание книги:
— Възможно е. Сериозно ли говориш?
— Дали говоря сериозно? Джак, говоря за деветдесет милиона. Минус една трета за ония хищници от фирмата. Разбира се, че говоря сериозно.
— Няма да е лесно. Този адвокат не е никак глупав, а клиентът му е много предпазлив.
— Добре, Джак. Ти би трябвало да си най-добрият, нали?
Във всеки случай си най-скъпият.
— Ще направим предварително проучване… ще го следим ден-два, ще разберем разписанието му. Няма закъде да бързаме. Известно време Патрик Ланиган ще бъде на едно място. По-голямата ми грижа е да се отърва от федералните. Трябва да свърша и няколко тривиални неща… да отворя офиса си например и да сваля бръмбарите от телефоните си.
Арисия махна с ръка.
— Колко ще ми струва?
— Не знам. Ще говорим за това по-късно. Дояж си супата. Адвокатите чакат.
Стефано тръгна първи, пеша, и махна приятелски на двамата агенти, които бяха паркирали неправилно недалеч от хотела. Стигна с бърза крачка до кантората на адвоката си, на седем пресечки оттам. Бени изчака десет минути и взе такси.
Прекараха следобеда в заседателна зала, пълна с адвокати и техните сътрудници. Споразуменията бяха уточнени по факса и в края на краищата и двете страни — адвокатите на ФБР и на Стефано — получиха каквото искат. Обвиненията срещу Стефано бяха оттеглени, бе гарантирано, че клиентите му няма да бъдат безпокоени. ФБР получи писмено обещание от него да разкаже почти всичко, което знае. Издирването бе приключило. Вече нямаше какво да крие. Разпитът на Ланиган не бе довел до нищо, освен името на бразилската адвокатка, която знаеше къде са парите. Сега тя бе изчезнала и Стефано се съмняваше, че ФБР има време и желание да я търси. Парите не бяха чак толкова важни за Бюрото.
И — макар че всячески се опитваше да го скрие — искаше агентите час по-скоро да се махнат от живота му. Мисис Стефано беше сериозно разстроена и атмосферата у дома беше нетърпима. Ако не отвореше офиса бързо, щеше да загуби бизнеса си.
Бе решил да им каже каквото искат да чуят или поне по-голямата част. Щеше да вземе парите на Бени и да продължи да търси бразилката — може би този път щеше да му провърви. Вече беше изпратил хора в Ню Орлиънс, за да наблюдават кантората на адвоката на Ланиган. Но… не беше нужно ФБР да научава тези подробности.
Тъй като в сградата на ФБР в Билокси нямаше никакво свободно място, Кътър поиска от шериф Суийни да осигури стая в окръжния затвор. Шерифът се съгласи неохотно, защото мисълта, че хора от ФБР ще се настанят в неговия периметър, не му бе по вкуса. Все пак разчисти една малка стаичка, която използваха за склад, и сложи вътре маса и няколко стола. Нарекоха я стаята на „Ланиган“.
Нямаше кой знае колко материали по делото, които да сложат в нея. Когато Патрик бе изчезнал, никой не подозираше, че може да става дума за убийство, и никой не си бе направил труда да събере каквито и да било веществени улики — поне през първите шест седмици. Когато изчезнаха парите, се появиха и подозренията, но тогава вече бе късно.
Кътър и Тед Гримшоу — главният следовател на окръг Харисън — внимателно прегледаха и описаха оскъдните материали. Разполагаха с десет големи цветни снимки на изгорелия шевролет, които залепиха на стената. Бяха дело на Гримшоу.
Бе установено, че огънят е развил много висока температура — вече знаеха защо. Несъмнено Патрик бе заредил купето на колата с пластмасови туби, пълни с бензин. Това обясняваше разтопените алуминиеви части, изгорялото почти без остатък арматурно табло, изхвърчалите навън, като при взрив, стъкла. Имаше шест снимки на трупа — овъглена маса, от която стърчи тазова кост. Колата се бе претърколила странично надолу по склона край пътя и бе изгоряла, килната на дясната си страна. Трупът се бе свлякъл върху дясната врата.
Шериф Суийни бе пазил колата месец, след което я бе продал като старо желязо заедно с още няколко изоставени след катастрофи коли. По-късно съжали за това.
Имаше няколко снимки на мястото около колата — почернели от огъня дървета и храсти. Притеклите се на помощ се бяха борили с огъня близо час, преди да успеят да го угасят.
Патрик много предвидливо бе пожелал да бъде кремиран. Според Труди — разполагаха с писмените й показания, дадени месец след погребението — мъжът й решил, че волята му е такава съвсем неочаквано, и поискал пепелта му да бъде погребана в Лоукъст Гроув — най-хубавото гробище в областта. Това решение било взето близо единайсет месеца, преди да изчезне. Бе променил завещанието си и в новото нареждаше на изпълнителя — мисис Ланиган или, в случай че тя умре с него, съдията Карл Хъски — да се погрижи за кремирането. Бе включил и конкретни изисквания за погребението си.