Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— И още как. Разговарях с него преди вчерашното изслушване и той беше самата неотстъпчивост.
— Така ли? Странно, защото когато аз говорих с него, не изглеждаше особено загрижен за сроковете.
— При положение, че Андрю признае.
— Правилно. Което и ще направи.
— Ще? Струва ми се, че трябваше да употребиш минало време.
— Утре. Освен това, говоря само за няколко дни отсрочка.
— Отсрочка ли?
— Отстъпка. Благоволение. Използвай каквато дума искаш.
Бранд срещна погледа й.
— Думата, която искам да чуя, е „сега“, Ейми. Сега означава признание на изслушването утре. Всичко останало ужасно ще ме изнерви.
— Защо?
— Сигурно се шегуваш. — Той стана рязко и излезе иззад бюрото си. — Извини ме — каза, докато се провираше край нея, за да огледа коридора и в двете посоки.
— Какво правиш?
Гласът му издаваше леко притеснение.
— Уверявам се, че никой не ни подслушва, само толкова. — И като се обърна към нея, продължи. — Питаш защо едно отлагане ще ме изнерви? Изобщо спомняш ли си нещо от изминалата нощ?
— Какво означава това?
— Означава, че когато влязох снощи в „Балбоа“ и те видях да седиш на бара, ти беше жената, която отдавна исках да опозная по-отблизо. Случаят, по който двамата сме страни, беше уреден и нямаше да се налага повече да кръстосваме шпаги в съда. Бяхме свободни да правим каквото си поискаме. Сега твърдиш, че може и да не е уреден. Знаела си го още снощи и въпреки това спа с мен?
— Не бях само аз, ако си спомняш, Джейсън.
— Не, не беше. Но ти си тази, която е знаела, че може би още не сме приключили в съда. Ако това, което стана между нас, се разчуе и/или — тази история с Бартлет се проточи, край с мен. Не го ли осъзнаваш? Това е моята работа. И си знаела през цялото време?
Бурната реакция на Бранд завари Ву неподготвена.
— Не, но ако съм го знаела, можеш ли да ме обвиниш след начина, по който се отнесе с мен в съда?
Той я изгледа шокирано.
— Не мога да повярвам. Значи си ме използвала? Какво следва? Ще ме изнудваш, за да си мълчиш за нас?
— Я стига, Джейсън, преувеличаваш. Съвсем не беше така.
Бранд заговори сякаш на себе си.
— Ще се обадя на Боскачи. Ще му се обадя веднага. — После я погледна, озарен от прозрение. — Но ако го направя, тогава ти печелиш, нали? Ще получиш твоето отлагане. Знаела си, че номерът ти ще мине, нали? Направи ме на глупак.
— Не, не е вярно, аз…
Но той не беше склонен да слуша никакви извинения повече. Като тикна пръст в лицето й, процеди:
— Да не си посмяла да ми казваш какво е вярно и какво не, не и след последната нощ. Може и да си ме хванала натясно, добре, печелиш. Но това е последният път, кълна се в Бога. Последният шибан път.
Той се дръпна назад и й затръшна вратата под носа.
8
Цялата сутрин Глицки имаше срещи.
Първата беше с лейтенантите от Бюрото и се състоя в отдел 19, зала на втория етаж в Съдебната палата, която почти не пропускаше дневна светлина. Тъй като в Бюрото за разследване работеха трийсет и двама лейтенанти, всеки от които трябваше да представи кратък доклад за основните моменти от текущата си работа през седмицата, изминала от последното им събиране, срещата се очертаваше да бъде дълга.
Глицки се настани на мястото на съдията и след встъпителните си думи, изразяващи мнението му в полза на количествения напредък в работата на полицията — извършени арести, връчени призовки, възбудени следствия, подкрепа за жертвите на престъпления и т.н. — слуша в продължение на почти два часа, водейки си записки, доклади за какво ли не: от кражби на коли и обири на домове до убийства и престъпления от страст, от палежи и бомбени заплахи до наркотици и сексуален тормоз, домашно насилие и прочее.
Всичко това беше досадно, освен другото крайниците ти се сковаваха от седене. Ето защо Глицки смяташе, че не е необходимо да се събират толкова често. Той мислеше, че след още няколко месеца тези срещи ще станат излишни, след като ясно бе заявил на началник-отделите си, че очаква от следователите да извършват арести и да прибират криминалните типове от улиците. Това бе основната им работа. Патрулите в униформа извършваха по-голямата част от арестите. Инспекторите обикновено добавяха заключителните щрихи към делата. Но истинската работа на инспектора се състоеше в това да разрешава случая. Да събира доказателства и да извършва арести на базата на престъпления, които са в процес на разследване, тоест когато арестът на местопрестъплението е невъзможен.
Новата му политика бе започнала да жъне плодове, но ето че девет от отделите му не бяха извършили нито един арест през изминалата седмица. Имаше още какво да се желае. Въпреки всичко общият брой на арестите през периода бе осемдесет и четири в сравнение със седемдесет и осем предишната седмица. Според него това можеше да се окачестви като прогрес, но най-вече циникът в него му подсказваше, че щеше да се окаже обикновена манипулация с цифри или изчистване на стари, разрешени случаи, които досега не бяха успели да стигнат до съда. Ненужно престараване, за да му хвърлят прах в очите.