Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Веднага ще свикам Съвета — рече доктор Саразен. И докторът влезе пръв в своя работен кабинет.
Кабинетът му беше обикновена мобилирана стая. По трите й стени се редяха лавици с книги, а на четвъртата, под няколко картини и художествени предмети, се намираха редица номерирани говорни тръби, приличащи на рогчета за слушане.
— Благодарение на телефона — рече той — ние можем да имаме Съвет във Франсвил, като всеки от нас остане у дома си.
Докторът натисна един сигнален звънец, който предаде начаса призива му в жилищата на всички членове на Съвета. За по-малко от три минути думата „тук!“, предадена последователно от всяка съобщителна линия, възвести, че Съветът почва заседанието си
Докторът застана тогава пред говорната тръба на своя апарат, размаха един звънец и рече:
— Заседанието е открито… Думата има моят уважаван приятел полковник Хендън, който ще направи на Гражданския съвет много важно съобщение.
Полковникът застана на свой ред пред телефона и след като прочете статията на „Ню Йорк Херълд“, поиска да бъдат взети незабавно първите мерки.
Едва свърши той, и номер 6 му зададе въпрос:
— Смята ли полковникът, че защитата е възможна в случай, че средствата, на които разчита, за да попречи на нашествието на неприятеля, се окажат неуспешни?
Полковник Хендън отговори утвърдително. Въпросът и отговорът достигнаха мигновено до всеки невидим член на Съвета, както и предхождащите ги обяснения.
Номер 7 попита с колко време, според него, разполагат франсвилците, за да се приготвят.
Полковникът не знаеше, но трябваше да се действува така, като че ще бъдат атакувани не по-късно от две седмици.
Номер 2. Трябва ли да чакаме атаката, или смятате, че е за предпочитане да я предотвратим?
— Трябва да направим всичко, за да я предотвратим — отговори полковникът, — и ако сме заплашени от дебаркиране, да вдигнем във въздуха корабите на хер Шулце с нашите торпили.
При това предложение доктор Саразен сметна за необходимо да се свикат на съвещание най-видните химици, както и най-опитните артилерийски офицери, и да се поиска от тях да прегледат плановете, които полковник Хендън ще им представи.
Въпрос на номер 1:
— Каква сума е потребна, за да се почнат веднага работите по отбраната?
— Трябва да разполагаме с петнадесет-двадесет милиона долара.
Номер 4. Предлагам да се свика веднага общо събрание на гражданите.
Председателят Саразен. Подлагам на гласуване предложението.
Две позвънявания, предадени по телефона, оповестиха, че то се приема единодушно.
Беше осем часът и половина. Гражданският съвет не бе траял и осемнадесет минути и не бе накарал никого да мръдне от мястото си.
Народното събрание беше свикано по същия прост и почти също тъй бърз начин. Щом доктор Саразен съобщи решението на Съвета в кметството, все тъй чрез телефона му бяха приведени в движение електрическите камбанки на върха на всяка една от колоните, поставени на двеста и осемдесетте кръстопътя на града. Върху тези колони бяха поставени светещи циферблати, чиито стрелки, движени от електричество, се спряха веднага на осем и половина часа — часа на събранието.
Всички жители, известени едновременно от този шумен призив, който продължи повече от четвърт час, побързаха да излязат да вдигнат глави към най-близкия циферблат и видели, че национален дълг ги призовава в залата на кметството, побързаха да отидат там.
В уречения час, значи за по-малко от четиридесет и пет минути, събранието беше в пълен състав. Доктор Саразен беше вече на почетното място, заобиколен от целия Съвет. Полковник Хендън чакаше в подножието на трибуната.
Повечето граждани знаеха вече новината, която беше предизвикала митинга. И действително разискванията в Гражданския съвет, стенографирани автоматично от телефона на кметството, бяха веднага препратени на вестниците, които ги обнародваха в специално издание, разделено във форма на афиш.
Залата на кметството представляваше огромно помещение със стъклен покрив, дето въздухът преминаваше свободно, а светлината се лееше на вълни от една напълнена с газ тръба, която очертаваше контурите на свода.
Тълпата стоеше права, спокойна; не шумеше. Лицата бяха весели. Благодарение пълното здраве, навиците към пълен и редовен живот, съзнанието за собствената сила всеки се чувствуваше господар на каквото и да е тревожно или гневно вълнение.
Когато председателят докосна звънеца точно в осем и половина часа, въдвори се веднага дълбоко мълчание.
Полковникът се изкачи на трибуната.