Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Франсвил поддържаше най-добри отношения с всички съседни държави, защото беше използувал всеки случай да им направи услуги; но неблагодарността е толкова голяма там, дето се засяга интересът, че докторът и приятелите му помнеха добре максимата: „Помогни си, за да ти помогне бог!“, и разчитаха само на себе си.
Вечерята беше към края си: десертът беше вече изяден и според господствуващия англосаксонски обичай, дамите напуснаха трапезата.
Доктор Саразен, Октав, полковник Хендън и господин Ленц продължаваха започнатия разговор и зачекнаха висшите въпроси на политическата икономия, когато един прислужник влезе и предаде на доктора вестника му.
Това беше „Ню Йорк Херълд“. Този достопочтен вестник се беше показвал винаги крайно благосклонен към основаването, а после развитието на Франсвил и първенците на града бяха свикнали да търсят в колоните му възможните промени на общественото мнение в Съединените щати спрямо тях. Това селище от щастливи, свободни и независими граждани на тази малка неутрална територия беше предизвикало завист у мнозина и ако франсвилците имаха в Америка съмишленици, които да ги защищават, намираха се и врагове да ги нападат. Във всеки случай „Ню Йорк Херълд“ беше в тяхна защита и не преставаше да проявява към тях признаци на възхищение и уважение.
Като продължаваше разговора, доктор Саразен скъса лентата, с която беше превързан вестникът, и хвърли неволно поглед върху уводната статия.
Какво беше изумлението му от следните няколко реда, които прочете, отпърво тихо, после гласно, за най-голяма изненада и дълбоко възмущение на приятелите си:
„Ню Йорк, 8 септември. Едно грубо посегателство срещу правата на хората се готви да се изпълни скоро. Научаваме от сигурен източник, че страхотни въоръжения се извършват в Щалщадт с цел да се нападне и разруши Франсвил, френски по произход град. Не знаем дали Съединените щати ще могат и ще трябва да се намесят в тази борба, която ще избухне отново между латинската и саксонската раса, но ние заклеймяваме пред честните хора тази омразна употреба на сила. Нека Франсвил не губи нито час в приготовленията си за отбрана… и т.н.“
Дванадесета глава
Съветът
Ненавистта на Краля на стоманата към делото на доктор Саразен не беше тайна. Знаеше се, че той е дошъл да издигне град срещу град. От това съвсем не следваше, че трябва да се нахвърли върху един мирен град и да го разруши с насилие. Но статията на „Ню Йорк Херълд“ беше категорична. Дописниците на този могъщ вестник бяха проникнали в кроежите на хер Шулце и твърдяха, че няма нито час за губене.
Достойният доктор отначало се обърка. Като всички честни души, той, додето можеше, се отказваше да повярва в злото. Струваше му се невъзможно човек в извратеността си да стигне дотам, че да иска да разруши без причина само от самохвалство един град, който беше в известен смисъл общо достояние на човечеството.
— Помислете си само, нашата средна смъртност няма да бъде тази година и 1,25%! — извика той простодушно. — У нас няма ни едно десетгодишно момче, което да не знае да чете; няма ни едно извършено убийство, ни една кражба от основаването на Франсвил! И ето, варвари се канят да унищожат в началото му един толкова щастлив опит! Не мога да допусна, че един химик, един учен, бил той сто пъти германец, ще е способен на това!
Необходимо беше обаче да се отстъпи пред свидетелството на един вестник, всецяло предан на делото на доктора, и да се помисли незабавно. След като този пръв миг на покруса мина, доктор Саразен се овладя и се обърна към приятелите си:
— Господа — рече им той, — вие сте членове на Гражданския съвет и ваш, както и мой дълг е да вземем всички необходими мерки за спасяването на града. Какво трябва да направим най-напред?
— Има ли възможност за спогодба? — попита господин Ленц. — Можем ли с чест да избегнем войната?
— Това е невъзможно — отвърна Октав. — Очевидно е, че хер Шулце я иска на всяка цена. Омразата му е толкова голяма, че няма да иска да се споразумява!
— Добре! — извика докторът. — Ще направим всичко, за да можем да му отговорим. Мислите ли, полковник, че има средство да устоим на топовете на Щалщадт?
— Срещу всяка човешка сила може с успех да се бори друга човешка сила — отговори полковник Хендън, — но нека не мислим да се защищаваме със същите средства и същите оръжия, с които хер Шулце ще си послужи, за да ни нападне. Изработването на бойни оръдия, годни да съперничат с неговите, би изисквало твърде дълго време и аз не знам дали ще успеем да ги произведем, защото ни липсват подходящи работилници. Ние имаме за това само един изглед за спасение: да попречим на врага да стигне до нас и да осуетим обкръжаването ни.