Петстотинте милиона на Бегюм

Що се отнася до госпожа Саразен, и тя след връщането на блудния син, на първородното си чедо, най-голямото дете на надеждите си, беше също напълно щастлива, защото помагаше на добрите дела, които мъжът й можеше да прави и правеше благодарение на огромното си богатство.

Тази вечер доктор Саразен беше поканил на трапезата си двама от най-близките си приятели — полковник Хендън, ветеран от Междуособната война, който беше оставил едната си ръка в Питсбург и едното си ухо в Севън Оукс, но играеше не по-зле от всеки друг на шахмат, а освен него и господин Ленц, главен директор на образованието в новия град.

Разговорът се въртеше около плановете за управление, на града, около постигнатите вече резултати във всевъзможните обществени учреждения, институти, болници, взаимоспомагателни каси.

По програмата на доктора господин Ленц беше основал много първоначални училища, в които грижите на учителя бяха насочени да развиват ума на детето, като го подложат на умствена гимнастика съобразно с естествения развой на способностите му. Научаваха го да обикне науката, преди да се тъпче с нея, като избягва онова знание, което по думите на Монтен „плава по повърхността на мозъка“, не прониква в разбирането, не прави детето ни по-мъдро, ни по-добро. По-късно добре подготвеният ум ще може сам да избере пътя си и да го следва плодотворно.

Грижите за хигиената бяха на първо място, в това толкова добре организирано възпитание. Защото човекът, който е тяло и дух, трябва да си осигури еднакво тези свои двама слуги; ако единият липсва, той ще страда, а духът сам скоро би изнемогнал.

По това време Франсвил беше достигнал най-високо стъпало на благоденствие не само материално, но и духовно. Там в конгресите се събираха най-именитите учени от двата свята. Привлечени от славата на този град, в него се стичаха художници, живописци, скулптори. Под ръководството на тези учители се учеха младите франсвилци и обещаваха един ден да прославят този кът от американската земя. Имаме прочее всички основания да мислим, че тази нова Атина, френска по произход, ще стане скоро първият от градовете.

Трябва да кажем също, че военното обучение на учениците се извършваше в гимназиите успоредно с гражданското им възпитание. Излезли от тях, младите хора боравеха с оръжието и наедно с това познаваха първите начала по стратегия и тактика.

Затова полковник Хендън, когато заговориха по този въпрос, заяви, че е очарован от всичките си новобранци.

— Те са — рече той — свикнали вече с усилените походи, с умората, с телесните упражнения. Нашата войска се състои от всички граждани и в деня, когато това потрябва, те ще се окажат закалени и дисциплинирани войници.