Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Атрею приседна бавно на земята и погледна умиращия върколак с големите си тъмни очи.
— Ти си бил значи в света на хората?
— Аз често прескачам в техния и във вашия свят.
— Гморк — промълви едва-едва Атрею, като не можа да преодолее треперенето на устните си. — Можеш ли да ми разкриеш тайната как се стига в света на хората?
В очите на Гморк блесна зелена искрица, сякаш вътрешно се смееше.
— За теб и всеки друг от Фантазия е много просто да отиде там. Имате само един проблем. Никога не можете да се върнете. Трябва да останете там завинаги. Ти би ли желал?
— Какво трябва да направя? — попита Атрею решително.
— Онова, което вече сториха всички тук преди теб, момчето ми. Нужно е само да се хвърлиш в Нищото. Но няма защо да бързаш, рано или късно то и бездруго ще стане, когато изчезнат и последните късчета от Фантазия.
Атрею се изправи.
Гморк забеляза, че момчето цялото трепери. Тъй като не знаеше причината, той го утеши.
— Няма защо да се страхуваш, не боли.
— Мен не ме е страх — отвърна Атрею, — никога не съм мислил, че именно тук и с твоя помощ ще си върна вярата в живота.
Очите на Гморк пламнаха като два тесни зелени полумесеца.
— Няма причина да се надяваш, момчето ми, независимо какво смяташ да правиш. Ако се появиш в света на хората, няма да бъдеш това, което си тук. Точно тук се крие тайната, която не знае никой във Фантазия.
Атрею стоеше с отпуснати ръце.
— Какво ще бъда там? — попита той. — Разкрий ми тайната!
Гморк мълча дълго, без да помръдне. Атрею вече се страхуваше, че няма да получи никакъв отговор, но накрая вълколакът пое тежко въздух, гърдите му се издуха и той заговори с дрезгав глас:
— За какъв ме смяташ, момчето ми? За свой приятел ли? Внимавай! С теб аз само гледам да ми мине по-бързо времето. Ти сега дори не можеш да си отидеш. Твоята надежда ми позволява да те държа. Но докато говоря, Нищото ще заобиколи от всички страни Града на призраците и скоро вече няма да има изход. Тогава си загубен. Ако останеш да чуеш какво ще ти кажа, ти вече ще си направил избора си. Все още можеш да избягаш.
Изкривената уста на Гморк стана още по-зловеща, Атрею се поколеба за секунда и после прошепна:
— Кажи ми тайната! Какво ще бъда там?
Гморк отново дълго мълча. Гърдите му хъркаха, дишаше на пресекулки. Съвсем внезапно се изправи обаче на предните си лапи така, че Атрею трябваше да го гледа от долу на горе. Едва сега пролича колко е грамаден и страшен. Когато продължи да говори, гласът му хъхреше:
— Виждал ли си Нищото, момчето ми?
— Да, много пъти.
— Как изглежда?
— Сякаш си сляп.
— Ами да… А когато попаднете в него, то се полепва по вас и вие се превръщате в заразна болест, от която хората ослепяват и вече не могат да различат илюзията от действителността. Знаеш ли как ви наричат там?
— Не — прошепна Атрею.
— Лъжи! — излая Гморк.
Атрею поклати глава. Устните му бяха станали бели като на мъртвец.
— Как е възможно?
Гморк се наслаждаваше на уплахата на Атрею. Разговорът видимо го съживи. След малко той продължи:
— Питаш ме какво ще бъдеш там? Ами какво си тук? Какво представлявате всъщност вие, жителите на Фантазия? Съновидения сте вие, измислици на царството на поезията, образи от една приказка без край! Нима се смяташ за нещо реално, момчето ми? Е, добре, тук, в твоя свят, си такъв. Но щом преминеш през Нищото, ти няма да бъдеш вече това. Тогава ще станеш неузнаваем. Тогава ще бъдеш в друг свят. Там вече не приличате на себе си. Вие носите илюзии и заслепение в света на хората. Я познай, момчето ми, в какво ще се превърнат всички жители на този град на призраците, които скочиха в Нищото?
— Не знам — отговори едва-едва Атрею.
— Те ще се превърнат в безумни идеи в главите на хората, ще събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, ще ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, ще им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения.
— Всички ли ще станем такива? — попита Атрею ужасен.
— Не — отвърна Гморк. — Има много разновидности на лудост и заслепение в зависимост от това, какви сте били тук — красиви или грозни, глупави или умни, вие ще се превърнете там в хубави или грозни, глупави или умни лъжи.
— А аз? — поинтересува се Атрею. — Какъв ще стана аз?
Гморк се ухили.
— Няма да ти кажа това, момчето ми. Сам ще видиш. Или по-скоро няма да видиш, защото няма да си същият.